Времето, което подрастващите прекарват в
интернет, има силно емоционално отражение върху тях – 56% от децата на
възраст между 7 и 12 г. и 61% от тийнейджърите от 13 до 19 г. казват, че
съдържанието онлайн може да повлияе негативно на емоциите им.
Преживяванията в дигитална среда могат да предизвикат тревожност и
несигурност у учениците, както и съмнение в собствената им стойност като
личности.
Това показват данни от проучването на Yettel „Дигиталният живот на
децата и техните родители“, което компанията реализира за трета поредна
година съвместно с агенцията за пазарни изследвания „Арбитраж“.
Изследването следи актуалните навици и поведение в интернет, като в обхвата
на темите попадат социалните мрежи и влиянието им върху подрастващите,
онлайн тормозът и справянето с него, употребата на изкуствен интелект, както и
ролята на родителите в създаването на устойчиви дигитални навици.
Времето онлайн – по колко и как
Тийнейджърите прекарват повече време в мрежата, показва сравнение с
миналогодишните данни. Над 4 часа дневно вече са 57% от младежите при 49%
година по-рано. При децата най-голям е делът на тези, които прекарват онлайн
между два и три часа на ден – 37%.
Социалните медии не са поставени на първо място от децата, когато става
дума за това какво правят онлайн – те най-често играят игри (74%) или общуват
с връстници и приятели (61%).
Тийнейджърите най-често са в интернет, за да
общуват с приятели (91%), да слушат музика и да гледат филми или сериали
(74%), както и да ползват социални мрежи (61%) и да играят игри (61%).
Социални мрежи, емоции и самооценка – тежестта на дигиталния образ
Повечето деца до 13 години, които ползват социални медии, почти не споделят
собствено съдържание – 45% не публикуват нищо, 36% изразяват мнение, а
25% споделят чуждо съдържание.
С напредването на възрастта при подрастващите значението на дигиталния
образ става все по-осезаемо и започва да влияе на емоциите и самооценката.
Около една трета от тийнейджърите се сравняват с връстници и инфлуенсъри в
социалните медии и това ги кара да се съмняват дали са достатъчно добри, а
45% свързват популярността си в интернет със собствената си стойност.
Друг аспект на емоционалното въздействие включва чувство на тревожност –
над половината (58%) от тийнейджърите признават, че след като публикуват
пост в социалните медии, непрекъснато следят дали той е харесван. Над
половината (54 на сто) са и тези, които изпитват тревожност, че изпускат нещо
важно, когато не са онлайн – т.нар. FOMO (на англ. език – Fear of missing out).
Същевременно шест от десет родители забелязват поне едно негативно
последствие, свързано с времето на детето им онлайн. Те казват, че най-често
подрастващите пренебрегват училищни и домашни задължения, трудно се
откъсват от устройствата и изпитват постоянна нужда да са онлайн, за да
проверяват известия, профили, чатове и игри.
Изкуственият интелект – помощник в домашните и доверен съветник
Над 40% от тийнейджърите използват в ежедневието си инструменти с
изкуствен интелект – най-често, за да си помагат при подготовката на
домашните.
За младежите AI асистентите влизат в ролята и на виртуален
приятел – 26% от тези, които използват AI, са споделяли с него лична
информация за себе си, чувства или тайни, за които не са казвали на никого
другиго.
Сред най-честите причини за това са постоянната достъпност на чатбота и
усещането за безопасност при споделяне. Анкетираните посочват, че той не ги
съди и дори ги разбира по-добре от хората в реалния им живот.
Онлайн тормоз и справяне с него
Според проучването се увеличава делът на подрастващите, които казват, че са
ставали жертви на онлайн тормоз – 17% от децата и 28% от тийнейджърите при
съответно 12% и 23% година по-рано. Най-често става дума за обиди и
подигравки, като децата съобщават и за изнудване, а тийнейджърите – за
разпространяване на фалшива информация по техен адрес.
Двете групи реагират сходно в подобни ситуации – най-много посочват, че
блокират профила. В топ 3 отговори на тийнейджърите са още изтриване на
съобщението и затваряне на приложението. Все повече са децата, които казват
на някого за случилото се – 52% за 2026 г. спрямо 33% миналата година.
Нараства доверието към родителите като източник на съвет и подкрепа, както и
към учителите. Близо осем от десет подрастващи искат да научат повече за
безопасността си в интернет – основно у дома и в училище. Третото място в
отговорите заемат връстниците, с което вече изпреварват онлайн уроците като
предпочитан метод.