Одитен доклад на тема „Управление на опасните отпадъци в България в периода от януари 2021 до декември 2024 г.“ бе представен на Годишната среща на Контактния комитет на ръководителите на Върховните одитни институции (ВОИ) от Европейския съюз и Европейската сметна палата. Българската делегация, която участва във форума по покана на Амели дьо Моншалин, председател на ВОИ на Франция, бе водена от заместник-председателя на Сметната палата Маргарита Николова.
Основна тема на форума, който се провежда в Париж, е „Зеленият преход – императив за укрепване на икономиката и стратегическата автономност на ЕС“. Тази тема е в съответствие с основните проблеми, споделяни в момента от европейските ВОИ и предоставя възможност за споделяне на опит, най-добри практики и идеи за бъдещето чрез задълбочени дискусии с външни лектори.
Докладът на Сметната палата, който представя подробна картина на управлението на опасните отпадъци, е изготвен след одит, включен в Програмата за одитната дейност за 2024 г. и приет през април 2026 г. Той представя подробна картина на управлението на опасните отпадъци, като анализира неговата ефективност, изследва изпълнението на заложените цели и приоритети и е изпратен на Европейската комисия и на международна организация на върховните одитни институции ИНТОСАЙ.
За периода, който влиза в обхвата на одита, количествата опасни отпадъци у нас се увеличават – от 13,7 тона през 2021 до близо 16 тона през 2023 г., сочат данните на Националния статистически институт (НСИ), в които е включена и информация за опасния отпадък от добивната промишленост.
Евростат поставя България сред „първенците“ в Европейския съюз по образуване на опасни отпадъци (включително и минерални, драгажни, от минното дело и строителството): у нас се генерират по 2 246 кг на човек, докато средното за ЕС е едва 266 кг, сочат социологическите данни за 2022 г. По този показател се нареждаме на второ място в ЕС след Финландия.
Сметната палата установява, че в пет области в страната няма изградени инсталации за обезвреждане на опасни отпадъци, което създава рискове за околната среда и здравето на населението. Без изградени съоръжения за третиране на опасни отпадъци, генерирани от домакинства, производствена и медицинска дейност, са Благоевград, Видин, Габрово, Сливен и Смолян.
42% от нарушенията, установени при кметовете, са свързани с незаконни сметища и липса на мерки за почистване.
29 на сто от кметовете на градове с над 10 000 жители не са изградили площадки за безвъзмездно предаване на опасни отпадъци от домакинствата. Тази липса е констатирана на територията на 8 областни градове (Велико Търново, Габрово, Ловеч, Силистра, Смолян, Сливен, Стара Загора и Ямбол). На територията на останалите 20 области функционират общо 57 броя площадки. Две общини (Криводол и Чепеларе) изобщо нямат приети програми за управление на отпадъците.
Установено е нарастване с 41 на сто през 2024 г. спрямо 2021 г. на вноса на опасни отпадъци, които се оползотворяват - за рециклиране на метали, повторно рафиниране на масла и др.
За периода 2021-2024 г. срещу Република България има общо 9 наказателни процедури, заведени от Европейската комисия за проблеми при транспонирането или прилагането на европейските директиви в областта на управлението на отпадъците, 5 от които са прекратени през същия период. Заведените през периода наказателни процедури засягат общо управлението на отпадъците в България. Сред тях са за неприлагане на принципа „замърсителят плаща“ и за депониране на отпадъци, които не са преработени по подходящ начин.
След извършването на одита Сметната палата дава 7 препоръки на министъра на околната среда и водите, които трябва да бъдат изпълнени до 1 март 2027 г.
„Представянето на одитния доклад за управлението на опасните отпадъци в България пред Контактния комитет на ръководителите на Върховните одитни институции (ВОИ) от Европейския съюз и Европейската сметна палата може да бъде в помощ за реализирането на европейските политики за управление на отпадъците и за кръговата икономика - ключова индустриална стратегия на Европейския съюз, която трансформира управлението на ресурсите и се превръща в двигател на конкурентоспособността“, коментира заместник-председателят на Сметната палата Маргарита Николова.