Страните от БРИКС обсъждат дедоларизацията заради изключително голямото място, което американската валута заема в международната финансова система, отбелязва журналистът от в. „Берлинер цайтунг“ Йонас Прин. Голяма част от световната търговия, международното кредитиране, сделките със суровини се осъществяват в долари. Затова всеки, който се нуждае от долари, обикновено е зависим от инфраструктурата на доминираната от Запада финансова система – от Уолстрийт до Световната банка, продължава германският журналист.
След началото на войната в Украйна тази зависимост стана особено критична за Русия. Западните санкции, изключването на руските банки от международната финансова система и замразяването на руските международни валутни резерви показаха на Москва стратегическите рискове, произтичащи от зависимостта от западната финансова система.
Китай от своя страна отдавна разглежда доминацията на долара като стратегически риск от гледна точка на конфликта си със САЩ, добавя Прин.
Индия също се стреми към по-голяма финансова автономност, макар и по други причини. Делхи не иска да се оказва в позиция на подчинение нито спрямо Вашингтон, нито спрямо Пекин и традиционно се опитва да отстоява стратегически важната си свобода на вземане на решения. Поради това засиленото използване на рупията в международната търговия се вписва добре в индийската концепция за „стратегическа автономия“, смята германският журналист.
От 2022 г. Москва значително увеличи дела на рублата и юана във външната търговия. Търговията между Русия и Китай вече се извършва почти изцяло в националн валути. Търговията с Индия също все по-често се извършва в рубли и рупии. За Русия на преден план е не толкова създаването на нова световна валута, колкото възможността да търгува и да извършва плащания на финансовите пазари дори под натиска на западните санкции. Поради това разработването на собствени платежни канали е въпрос на национална сигурност за Москва, отбелязва Прин.
Индия следва значително по-предпазлива стратегия. Делхи действително иска да намали зависимостта си от долара, но в никакъв случай не желае просто да приеме алтернативна финансова система, доминирана от Китай, смята германският журналист.
Това обяснява и скептицизма на Индия по отношение на създаването на обща валута на БРИКС. Подобна валута вероятно би изисквала много сложни общи институции, като например обща независима централна банка. Освен това една обща валута на страните от БРИКС ще попадне под силното влияние на Китай заради огромните мащаби на икономиката му. Вместо това Индия залага на двустранни споразумения, национални валути и цифрови платежни системи, пише Прин.
Важен инструмент в тази стратегия е индийската система за единни плащания Ю Пи Ай (Unified Payments Interface, UPI). Премиерът Нарендра Моди активно насърчава международното ѝ свързване. Ю Пи Ай вече е достъпна в няколко държави и според индийските планове трябва да бъде свързана и с други национални платежни системи.
Индийската централна банка предложи преди срещата на върха на БРИСКС да се изгради връзка между цифровите валути на централните банки на държавите членки - т.нар. Си Би Ди Си (Central Bank Digital Currency, CBDC). Това би могло да улесни трансграничните плащания, без да е необходимо създаването на обща валута.
Затова се очаква 18-ата среща на върха на БРИКС да подготви преди всичко следващия етап от финансовото свързване между страните. Основният акцент ще бъде върху по-широкото използване на националните валути при разплащанията, по-доброто свързване на националните платежни системи и евентуално върху сътрудничество при цифровите валути на централните банки, прогнозира Прин.
Преди дни в Делхи се проведе 18-ата годишна среща на върха на БРИКС, като дискусиите бяха фокусирани основно върху укрепването на колективната устойчивост в производството и доставките на храни и критични суровини, както и в сектори като енергетиката и здравеопазването.