Разходката до щанда с млечни продукти в супермаркета никога не е била по-объркваща. В продължение на десетилетия потребителите бяха съветвани да избират нискомаслено мляко вместо пълномаслено, за да ограничат приема на наситени мазнини, които се свързват с повишени нива на LDL холестерола, известен още като „лош“ холестерол, както и с по-висок риск от сърдечносъдови заболявания и инсулт.
През последните години обаче нови изследвания показват, че наситените мазнини в млечните продукти не са толкова вредни, колкото се смяташе досега. Междувременно изборът стана още по-богат. Кравето мляко вече не е безспорният фаворит, а по рафтовете се нареждат напитки от овес, кокос, ядки, семена и ориз.
Кое от тях всъщност е най-добрият избор? Ето как се сравняват хранителните качества на някои от най-популярните видове мляко от експертите на National Geographic.
Млека с животински произход
Основната разлика между пълномасленото, полуобезмасленото (2% масленост), нискомасленото (1%) и обезмасленото краве мляко е съдържанието на мазнини и калории. В останалото те осигуряват приблизително еднакви количества белтъчини, калций, витамини D и B12, калий, фосфор, магнезий и други важни микроелементи. Американската кардиологична асоциация препоръчва наситените мазнини да осигуряват под 6% от дневния калориен прием, за да се намали рискът от сърдечни заболявания. Ако приемате около 2000 килокалории дневно, това означава максимум 120 килокалории, или приблизително 13 грама наситени мазнини. В продължение на години изборът на по-нискомаслено мляко се смяташе за лесен начин тази препоръка да бъде спазена.
Една чаша (около 240 мл) краве мляко съдържа:
Пълномаслено мляко: 150 килокалории, 8 г общи мазнини, от които 5 г наситени.
Полуобезмаслено мляко (2%): 122 килокалории, 4 г общи мазнини, от които 3 г наситени.
Нискомаслено мляко (1%): 106 килокалории, 2 г общи мазнини, от които 1 г наситени.
Обезмаслено мляко: 84 килокалории, без мазнини и без наситени мазнини.
Днес обаче картината вече не е толкова еднозначна
Изследване, публикувано през декември 2025 г. в Journal of Nutrition, проследява хранителните навици на млади хора в продължение на 25 години. Оказва се, че участниците, които консумират най-много пълномаслени млечни продукти, имат с 24% по-нисък риск от развитие на калцификация на коронарните артерии в сравнение с онези, които ги приемат най-рядко.
Учените все още не знаят със сигурност на какво се дължи това. Според съавтора на изследването Итън Канън, специалист по сърдечносъдови заболявания в Департамента по обществено здраве към Университета на Минесота, причината може да е в съдържащите се в млякото калций, калий и витамин D. Възможно е също така млечните продукти да са заменили по-неблагоприятни храни в менюто на участниците, като подсладени напитки и силно преработени продукти.
Съществува и друга хипотеза, подкрепена от изследване, публикувано през 2022 г. в American Journal of Clinical Nutrition. Според нея наситените мазнини могат да въздействат различно върху организма в зависимост от храната, от която произхождат. Те се съдържат както в пълномаслените млечни продукти, като мляко, масло, сладолед и сирене, така и в тлъстото червено месо, птиците с кожа, пържените храни и тропическите масла, например кокосовото и палмоядковото масло.
„Изглежда, че млечните мазнини се държат различно в организма, защото са част от сложна структура, в която присъстват и белтъци“, обяснява Кийт Айуб, регистриран диетолог и почетен професор по педиатрия в Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в Ню Йорк. „Затова те сякаш не допринасят за развитието на сърдечни заболявания по същия начин, както мазнините, приемани самостоятелно.“
Това обаче не означава, че трябва напълно да пренебрегвате приема на наситени мазнини. „Ако предпочитате пълномаслено мляко, трябва да балансирате останалата част от хранителния си режим“, казва Джоан Салдж Блейк, клиничен професор по хранене в Бостънския университет и водеща на подкаста Spot On!. Това например може да означава да ограничите червеното месо и пържените храни. И не забравяйте, че съдържанието на мазнини не е единствената разлика между отделните видове краве мляко. „Не бих препоръчал хората целенасочено да преминат към пълномаслени млечни продукти, защото повечето от тях нямат нужда от допълнителните калории“, казва Айуб. В крайна сметка обаче той добавя, че няма смисъл човек да изпада в крайности: „Пийте млякото, което ви харесва, така че да си набавяте достатъчно калций и витамин D през деня.“
Растителните алтернативи на млякото
През последните години много хора замениха кравето мляко с напитки на растителна основа, произведени от зърнени култури, бобови растения, ядки или семена. Причините обикновено са свързани със здравето, устойчивото развитие или грижата за животните. Всъщност определението „растително мляко“ не е съвсем точно, защото тези продукти не съдържат никакво мляко. Независимо как ги наричаме, хранителният им състав може да се различава значително.
Соево мляко, Овесено мляко, Бадемово мляко, Кокосово мляко, Оризово мляко. Те вече се продават и у нас. И макар по-скъпи, намират своите потребители. Но по-полезни ли са и за какво? Какво съдържат, което ги отличава от млякото от животински произход?
източник:Активни потребители