Започнахме да ви представяме мащабния пакет от мерки на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) относно производството и търговията с храни, организирани в пет основни направления. Тези мерки представляват цялостна програмна рамка за възстановяване на конкурентната среда и продоволствената устойчивост в България.
Но защо се налага да се прави сега секторен анализ, и то точно на храните?
В музея на Етрополе има любопитен документ – Диплома на местната Млечна кооперация, която през 1900 година изнася за Лондон сирене и кашкавал. Днес не само, че Млечната кооперация от Етрополе я няма, но в страната няма и нито една друга подобна кооперация. Според Националната статистика, до 1939 – 1941 г. България е хранила с плодове, зеленчуци, месо, зърно и др. цяла Западна Европа. Докъм края на 50-те години „гръбнак“ на българското производство и търговия са били класическите кооперативи, „гръбнак“ и досега на хранителната промишленост в Европа.
Днес ядем сирена от Франция и Италия, ябълки от Полша, агнешко месо от Нова Зеландия, дълбокозамразено преди години свинско месо от Испания, прясно мляко от Унгария, домати от Македония, зеленчуци от Албания, лук и боб от Китай. Да изреждаме ли още? Анализът на КЗК е ясен – производството и търговията с храни у нас не е просто потребителски избор или резултат на глобалния пазар, а въпрос на продоволствена сигурност. Изводите от анализа са категорични и тревожни.
Какво е състоянието на сектор храни в България?
Секторът на храните в България се намира в състояние на структурна уязвимост, която надхвърля рамките на обичаен временен ценови натиск. Крайната цена в магазините е само видим симптом на по-дълбоки дефицити, свързани с нарушена архитектура на цялата хранителна верига.
Основните характеристики на текущото състояние включват:
Отслабване на националната производствена база: Наблюдават се трайни отрицателни тенденции в местното производство на стоки от първа необходимост, което не може да бъде компенсирано само чрез конкуренция между веригите.
Драстични деформации в млечния сектор: Това е звеното с най-сериозни структурни проблеми, характеризиращо се със спад в производството на сурово краве мляко от около 25% за периода 2020-2024 г. и масово закриване на малки и средни животновъдни стопанства.
Рискове в подсектор „Плодове и зеленчуци“: Този пазар е силно чувствителен към логистични шокове, сезонност и зависимост от вносна продукция, като малките производители са в голяма зависимост от посредници.
Небалансирано разпределение на добавената стойност: Значителна част от икономическата стойност остава при участниците, които контролират достъпа до крайния потребител, докато производителите често работят при натиск върху себестойността и рентабилността. След приспадане на отстъпки и бонуси, търговските надценки при някои основни продукти (като мляко, сирене, кашкавал) достигат нива от 77% до 91%.
Слаба пазарна позиция на производителите: Българските производители често са териториално разпокъсани, с малък мащаб и липса на обща логистика, което затруднява достъпа им до модерната търговия.
Регионални дисбаланси: В големите градове конкуренцията е интензивна, но в по-малките области изборът на потребителите е ограничен, а пазарната мощ е концентрирана в малък брой участници.
Многопластов инфлационен натиск: Върху сектора се наслагват ефектите от горивната криза, натрупаната инфлация от предходни години и повишените разходи за труд и логистика.
Въвеждането на еврото от 01.01.2026 г. не се определя като основна причина за ценовия натиск, но значително увеличава обществената чувствителност към вече съществуващите структурни проблеми в сектора. Въпреки че институционалната реакция първоначално е била забавена, през 2026 г. се очертават първи признаци на интегриран държавен подход чрез засилен контрол върху нелоялните търговски практики и инициативи за ценова прозрачност. Секторът функционира, но се нуждае от дългосрочни мерки за възстановяване на производствения капацитет и продоволствената сигурност, която следва да се разглежда като елемент на националната сигурност.
Кои хранителни сектори се развиват най-зле?
Анализът на КЗК откроява два сектора като най-проблемни и подложени на сериозни структурни рискове: млечният сектор и секторът на плодовете и зеленчуците.
1. Млечен сектор. Този сектор е идентифициран като звеното с най-дълбоки структурни деформации по цялата верига на доставки. Основните показатели за неговото лошо състояние са:
Драстичен спад в производството: Производството на сурово краве мляко е намаляло с около 25% за периода 2020 – 2024 г.. През 2025 г. България отбелязва спад от -8% при среден ръст за ЕС от +1,3%, което показва, че проблемът е специфичен за страната.
Масово закриване на стопанства: Между 2020 и 2025 г. броят на фермите с млечни крави е намалял с 66%, на овце-майки – с 65%, а на кози-майки – със 70%.
Икономическа нерентабилност: Разходите за производство растат (с 27% за краве и 46% за овче мляко), докато изкупните цени остават трайно под средните за ЕС.
Зависимост от внос: Вносът на мляко и млечни продукти е нараснал с около 45% за петгодишен период, за да компенсира липсата на местна суровина.
2. Сектор „Плодове и зеленчуци“. Този подсектор се определя като високорисков поради специфичните си характеристики и уязвимост.
Висока волатилност на производството: Секторът е изключително чувствителен към климатичните условия. Например през 2025 г. общото производство на плодове е спаднало с 68% спрямо 2024 г. поради неблагоприятно време.
Логистични и пазарни дефицити: Продуктите са нетрайни и сезонни, а липсата на достатъчно хладилна и складова инфраструктура прави производителите силно зависими от посредници.
Натиск от вноса: Секторът изпитва силна конкуренция от вносна продукция, която често изтласква българската дори в активния сезон.
Слаба преговорна позиция: Малките производители са обект на ценови натиск от търговските вериги, като съществуват сигнали за искания за намаляване на изкупните цени под заплаха от прекратяване на договорите.
Общото заключение на КЗК е, че тези два сектора се намират в процес на структурно свиване на производствения капацитет, което застрашава продоволствената сигурност на страната. Поради тази причина КЗК предлага специални Национални програми за тяхното възстановяване./ Активни потребители