Лидл България представи нови конкретни ангажименти в подкрепа на българските производители и обяви, че ще представи предложение за дългосрочно сътрудничество с държавата и българския бизнес, насочено към по-достъпни цени за потребителите, по-конкурентоспособно родно производство и високотехнологично земеделие. Това стана ясно по време на медийно събитие, на което компанията представи и детайлен анализ на факторите, които формират цените на храните у нас.
Нови ангажименти към българските производители
Ето двете нови инициативи, които надграждат дългогодишната ѝ работа с местните производители:
Академия за доставчици – програма, чрез която компанията ще споделя ноу-хау с български производители, за да им помогне да оптимизират процесите си, да се кооперират и да отговорят на европейски стандарти за качество.
Разширяване на фермерските пазари – дългосрочната инициатива на веригата нараства от 15 на 28 локации и вече ще покрива всички области в страната. По този начин Лидл България ще предостави на малките фермери от цялата страна възможност за директна продажба на клиентите на веригата.
Новите програми надграждат дългогодишните усилия на компанията, която си партнира с над 300 български производители на принципа „нето-нето“ (без налагане на допълнителни такси), предоставяйки им възможност да реализират продукцията си както в България, така на европейските пазари.
Компанията устойчиво повишава стойността на доставките си от български производители, като само през 2025 г. веригата е увеличила оборота си с тях с близо 20% спрямо 2024 г., а спрямо 2023 г. - с над 50%. По отношение на външния пазар, през 2025 г. българските производители реализират рекорден износ на стойност 66,4 млн. евро в 30 държави от от европейската мрежа на веригата.
Партньорство за конкурентоспособност и достъпни цени
Като обединяваща рамка за тези усилия Лидл България ще предложи на изпълнителната власт създаването на „Национален пакт за хранителен суверенитет“. В следващите месеци компанията официално ще потърси диалог с правителството с препоръка този диалог да обхване, браншови организации, представители на компании с високотехнологични решения, както и академичната общност.
Целта на подобен диалог е да структурира всеобхватно усилията на всички страни, имащи инструменти и носещи отговорност за намиране трайни решения за преодоляване на структурни дефицити и подкрепа на българското производство. Това ще допринесе за осигуряване на хранителен суверенитет като неизменна част от националната сигурност и качеството на живот на българските граждани.
Към момента българското производство покрива незадоволителна част от потреблението: 40-60% на свинско месо, 60% до 70% на мляко и млечни продукти, около 20% на краве масло и 25-40% (в зависимост от конкретната култура и сезонност) на плодове и зеленчуци.
Тези дефицити са следствие от дългогодишни проблеми, сред които амортизирана инфраструктура за напояване, разпокъсаност на производството, недостиг на работна ръка и ограничен достъп до капитал. Водещата цел на инициативата е ясна - повече местно производство води до по-висока конкурентоспособност и устойчиво по-достъпни цени за крайния потребител.
„Убедени сме, че решението не се крие във фокусирането върху едно отделно звено от веригата, а в интегрирания подход и партньорството“, категорична е Милена Драгийска, главен изпълнителен директор на Лидл България. „Целта е да се намерят устойчиви решения на дълбоките структурни проблеми в родното земеделие и производство, които са сред основните фактори за по-високите цени при хранителните продукти. Истинският хранителен суверенитет не означава затваряне на пазара, а по-силно и по-конкурентоспособно българско производство в рамките на европейския пазар.”
Как се формират цените на храните в България
1. Голямата картина: България в европейски контекст
По европейския хармонизиран индекс
(HICP) през май 2026 г. инфлацията на годишна
база в Еврозоната леко се ускорява до 3.2%, докато България е с втората най-висока
инфлация в ЕС - 6.3%, след Румъния (около 10%). В същото време инфлацията при
храните в Европа намалява и вече е под 2% (1.9%), а при преработените храни е едва
1.1%. Изводът: в Европа ценовите нива при храните се овладяват.
По националния индекс (ИПЦ)2 на НСИ годишната инфлация у нас за май 2026 г. е 6.9%,
а месечната - 0.0%. При хранителните продукти годишната инфлация е 4.9%, а на
месечна база има спад от 0.4%. Тоест в ритейла цените се успокояват, но потребителят
остава напрегнат.
2. Инфлацията по категории
При официална инфлация от 4.9% при храните, поскъпването при редица услуги за
последните 12 месеца е в пъти по-високо:
Услуги за домакинството и битови услуги +27.5%
Ветеринарни и други услуги за домашни любимци +23.9%
Курсове за водачи на МПС, изпити и проверки +21.1%
Куриерски услуги +20.6%
Медицински услуги в извънболничната помощ +15.4%
Развлечения, спорт и култура +15.4%
Обществено хранене +10.1%
Хранителни продукти (за сравнение) +4.9%
3. Факторите зад цените
Поскъпване на енергията и транспорта. Цената на електроенергията (пазар „Ден
напред“) през април 2026 г. е със 7% по-висока на годишна база. Дизелът, който седи в
основа на логистиката и транспорта, е с 47.3% по-скъп спрямо май 2025 г.
Парадоксът на доходите. Заплатите в България растат с едни от най-бързите темпове
в ЕС - 12.7% ръст за първото тримесечие на 2026 г. на годишна база и близо 90% спрямо
2021 г. Когато ръстът на производителността изостава от ръста на разходите за труд,
това се отразява по цялата верига.
Ръст в цените на производител. За периода след 2021 г. общият индекс на цените на
производител в преработващата индустрия е нараснал с 54.2%, а в хранителната
промишленост себестойността е с над 68% по-висока спрямо 2021 г. Това е базовата
линия, от която тръгва търговията.
Зависимост от внос на суровини. Въпреки че България е земеделска страна, редица
сектори страдат от дефицит на местна суровина. Когато родното производство е слабо,
немодернизирано и разпокъсано, страната на практика внася чужда инфлация, заедно
с международна логистика и други разходи. Приблизителни дялове на вноса от
вътрешното потребление:
Покриване на национално търсене на основни продукти с местно производство3
4. Защо българинът е по-чувствителен към цената на храната
Делът на храните в потребителската кошница на българското домакинство е 29.8% от
всички разходи или почти двойно спрямо средното за ЕС/Еврозоната (16.0%). Затова
всяко поскъпване на храната се отразява на българското семейство значително по-
силно, отколкото на средното европейско. Ние харчим 30% от общите си доходи не
защото цените на хранителните продукти са скъпи (България е 4-тата най-евтина
държава в ЕС по цени на храните според данните за 2025 на Евростат и най-
евтината общо в ЕС), а защото доходите ни са ниски.
5. Цените в Lidl
Вътрешната инфлация при хранителните стоки в Lidl за през май 2026 г. на годишна
база е 4.55% - под националните 4.9% при храните. Това отразява абсорбиране на част
Базова потребителска кошница (22 продукта) в Lidl: преди година клиентът е
плащал 66.92 евро; днес - 66.63 евро. Цените са стабилни, благодарение на силата на
собствените марки, силно оптимизирани процеси, модела „нето-нето“ с
производителите и дългосрочно планиране в мащаб (за 144 магазина).
Сравнение с Германия. Базовата кошница от 21 продукта струва 59.44 евро в
България и 69.15 евро в Германия или с 14.04% е по-евтино в България. Без ДДС
разликата е още по-голяма: 49.54 евро у нас срещу 64.22 евро в Германия, или над
22.87% по-евтино. Ключова разлика: в България базовите храни се облагат с 20% ДДС,
докато в Германия ставката е едва 7%. При отделни продукти (млечни) Германия е по-
евтина заради собственото си голямо производство на мляко, което отново сочи към
структурната зависимост от внос у нас.
Среден брой артикули в касовия бон. По вътрешни данни на компанията
потребителят пазарува с около 6% повече стоки на едно пазаруване - от 10.56 (май 2025
г.) на 11.19 (май 2026 г.). Потребителите концентрират основното си семейно
пазаруване там, където получават най-добра стойност.
6. Търговската политика на Lidl в чувствителни за обществото ни
моменти
• Само за последните 16 месеца: 13 допълнителни акционни кампании, извън
стандартните седмични промоции.
7. От какво се нуждае българското земеделие?
● ГКПП “Капитан Андреево”:
- строг контрол на качеството с оглед защита на здравето
- Прекратяване на нерегламентиран внос на занижени цени от трети страни
(плодове и зеленчуци, млечни продукти - напр. Турция)
● Ефективно разпределение на субсидиите
● Предотвратяване на злоупотребите с фиктивни земеделски стопанства и брой
животни, установени от МЗХ
● Подкрепа за коопериране и подобряване на пазарна инфраструктура
● Финансови и данъчни стимули
● Възстановяване на поливни системи (90% разрушени)
● Пазарно ориентирани цени за електроенергия
● Привличане на квалифицирани кадри от трети страни