Японската централна банка (Bank of Japan - BOJ/„Банк ъв Джапан“) повиши основния си лихвен процент с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта) до 1 на сто - най-високото равнище от над три десетилетия, в опит да ограничи поевтиняването на йената и засилващия се инфлационен натиск, подхранван от последиците от войната в Близкия изток, предаде Франс прес.
Решението бе очаквано от пазарите и идва след скорошни повишения на лихвите от страна на Европейската централна банка (ЕЦБ) и Индонезийската централна банка „Банк Индонезиа“ (Bank Indonesia), както и непосредствено преди заседанието на Управлението за федерален резерв на (УФР) на САЩ по-късно тази седмица.
След години на дефлация Япония отчита устойчив ръст на потребителските цени над целевото равнище на банката от 2 на сто от пролетта на 2022 г., което принуди финансовата институция постепенно да прекрати политиката си на нулеви и отрицателни лихви.
Инфлационният натиск се засили през последните месеци заради рязкото поскъпване на енергийните суровини вследствие на нарушенията в доставките на петрол от Персийския залив - регион, от който преди конфликта Япония внасяше около 90 процента от необходимия ѝ петрол.
Въпреки постигнатото в понеделник споразумение между САЩ и Иран за прекратяване на войната в Близкия изток и последвалия спад в цените на суровия петрол, централната банка предупреждава, че възстановяването на корабоплаването през Ормузкия проток и на производството на въглеводороди ще изисква време.
„Прехвърлянето на по-високите цени на петрола към фирмените разходи се случва сравнително бързо и може да доведе до поскъпване на широк кръг потребителски стоки“, посочва в изявление „Банк ъв Джапан“.
Според институцията съществува риск основната инфлация да надхвърли трайно целевото равнище от 2 на сто на фона на нарастващите средносрочни и дългосрочни инфлационни очаквания.
Японското правителство, оглавявано от премиера Санае Такаичи, изрази опасения, че прекалено ранното затягане на паричната политика може да навреди на икономическия растеж.
Централната банка обаче подчертава, че икономиката остава подкрепена от високите корпоративни печалби, подобряването на пазара на труда и държавните субсидии за енергията. Очаква се растежът да се забави, но четвъртата по големина икономика в света да продължи да се разширява, макар и с по-умерени темпове.
Миналия месец японското правителство изразходва около 11,7 трилиона йени (63 млрд. евро) за подкрепа на националната валута, но ефектът от тези действия се оказа краткотраен.
Японската централна банка съобщи също, че ще продължи постепенното намаляване на покупките на японски държавни облигации до април 2027 г., след което планира да стабилизира месечния обем на тези операции. Заместник-управителят Шиничи Учида ще представи подробности по-късно днес, докато управителят на финансовата институция Кадзуо Уеда е в болница, където е хоспитализиран за медицинско лечение./БТА, снимка: архив