България е на прага на едно от най-мащабните преструктурирания на енергийния си сектор. Министерството на околната среда и водите постави на обществено обсъждане Доклада за екологична оценка на Плана за определяне на приоритетни зони за развитие на вятърни електроцентрали.
Документът е ключов елемент от изпълнението на европейската Директива RED III и от усилията на България да ускори изграждането на възобновяеми енергийни мощности, като същевременно намали административните бариери и екологичните конфликти. Българският план определя 25 сухоземни приоритетни зони в 19 области на страната с общ потенциал за присъединяване на нови мощности от 2078 MW.
Те са подбрани чрез пространствен анализ, който комбинира два основни критерия – наличие на достатъчен ветрови ресурс (средна скорост на вятъра над 5.5 м/с) и възможност за свързване към електропреносната мрежа - близост до инфраструктура на Електроенергийния системен оператор (ЕСО).
Проектът обхваща сухоземни терени с обща площ над 11 000 кв. км, като по-голямата част от тях са съсредоточени в Северозападна и Централна Северна България. Областите, в които попадат части от тези 25 зони, включват Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Ловеч, Габрово, Русе, Търговище, Разград, Стара Загора, Сливен, София-област, София (столична), Перник, Кюстендил.
В момента изграждането на вятърен парк в България може да отнеме между три и пет години само за преминаване през различните разрешителни режими. Новият план предвижда проектите в приоритетните зони да преминават през съкратени процедури, като целият процес трябва да приключва в рамките на максимум 12 месеца, a проектите ще получават приоритет при присъединяване към мрежата.
Източник: 3e News