Финансите на държавата са в пълен синхрон с финансите на средностатистическо българско семейство - разходите надскачат доходите, много сметки стоят неплатени, често се прибягва до заеми, каза заместник министър-председателя и министър на финансите Гълъб Донев относно за състоянието на държавния бюджет и началото на бюджетната процедура за 2026 година.
Дотук държавният бюджет следваше правилото: харчим днес, да му мислят следващите.
Резултатите са следните:
Дефицит от 1.75 млрд. евро към края на април.
Още 2.55 млрд. евро разходи, които чакат плащане.
1.1 млрд. евро неразплатени общински проекти само за тази година.
Освен това през 2025 г. е изтеглен авансов корпоративен данък от банките в размер на 363 млн. евро, което оказва негативно влияние върху приходната част на бюджета за 2026 г.
Още нещо. Неблагоприятно въздействие върху приходите, респективно дефицита за 2026 г., оказва и решение на правителството през миналата година за разпределянето на междинен дивидент от държавните дружества през 2025 г., внесен на база 100% от текущата им печалбата към 30.06.2025 г. По този начин сума в общ размер на 566,7 млн. евро няма да постъпи като приход в бюджета за 2026 г., тъй като е авансово внесена през 2025 г.
Чрез тези две операции, които минават за финансова акробатика, е постигната фискалната цел за 2025 г., но днес правят задачата още по-сложна. Както казах преди малко: Да му мислят следващите!
За мен е ясно, че ще правя бюджета „перо по перо“, но за тези преди мен също се вижда, че са кърпили дупките в бюджета с авансови плащания или задържани неизплащания.
Категоричната позиция на „Прогресивна България“ е, че модата на бюджетите на кръпки, за които се говори с недомлъвки, свърши.
Преди да ви запозная с мерките, чрез които ще постигнем реализъм и финансова дисциплина, да потвърдя заявеното от „Прогресивна България“ и премиера Румен Радев:
Данъците остават без промяна.
Предстои увеличение на всички пенсии със 7.8% от 1 юли.
Гарантираме социалните плащания за най-уязвимите сред нас.
Прави впечатление, че покрай всички приказки на едро, които сме слушали през годините за майсторски бюджети, никой не посегна на неудобно високите възнаграждения на всички, които са получили достъп до държавната хранилка. Тези преди нас милееха за хората, но всъщност хранеха само своите хора.
„Прогресивна България“ слага край на автоматичното вдигане на заплатите на министър-председателя, министри, заместник-министри, началници на кабинети, изборни длъжности на регулаторните органи, в съдебната система, силовите структури, висшите училища и др. Заедно с това ще предложим на народните представители също да се откажат от автоматичното обвързване на своите заплати със средната работна заплата в обществената сфера.
Слагаме таван на възнагражденията за всеки зает в бюджетния сектор. Никой няма да получава основна заплата по-висока от тази на Президента на Република България. Същото ограничение се отнася и за членовете на съветите на директорите, ръководни органи и др. на публичните предприятия.
Намаляваме с 10% разходите за заплати и свързаните с тях осигуровки по бюджетите от 1 септември тази година, без да се намаляват индивидуалните заплати и възнаграждения на работници и служители в бюджетния сектор. Намалението на разходите ще е за сметка на преглед на структурите и оптимизация на числеността на администрацията.
Затваряме първите и най-видими кранчета, през които изтича обществен ресурс. Това е бюджет, с който казваме Стоп! на държавните хранилки.Убеден съм, че ще получим силна обществена подкрепа за тези свои намерения. Още повече, че тези мерки бяха поискани от гражданите в предизборната кампания.
Представям и подробностите:
Днес стартираме бюджетната процедура за 2026 г. Изпращаме указания до всички първостепенни разпоредители с бюджет за подготовката и представянето на проектобюджетите си за 2026 г. Данъците няма да бъдат увеличавани. Пенсиите ще бъдат увеличени, съгласно чл. 100 от Кодекса за социално осигуряване със 7.8% от първи юли 2026 г. Социалните разходи за най-уязвимите групи няма да бъдат намалявани. Ще предложим приходни и разходни мерки, така че дефицитът да е в контролирани рамки и възможно ограничаване на нарастването на дълга.
Към 30.04. 2026 г. дефицитът по консолидираната фискална програма възлиза на 1.4% от БВП в размер на 1 750 млрд. евро. Общият размер на фактурираните, но неразплатени капиталови и текущи разходи по национален бюджет към 30.04.2026 г., възлизат на 655.7 млн. евро, от които 214.6 млн. евро в общините и 441.1 млн. евро в министерствата и ведомствата.
Общият размер на извършената дейност по национален бюджет, за които предстои фактуриране възлиза на 1 700.8 млн. евро, от които 196.7 млн. евро в общините и 1 504.1 млн. евро в министерствата и ведомствата. Освен това са наследени и стари разсрочени задължения в размер на 197.6 млн. евро. Състоянието, което заварваме е дефицит в размер на 1 750 млн. евро и разходи в размер на 2 554.1 млн. евро, които следва да бъдат разплатени.
Одобрените инвестиционни проекти на общините, традиционно посочвани в Приложение 3 към държавния бюджет, са в размер на 4.2 млрд. евро за периода 2025 г. до 2028 г., от които за финансиране през 2025 г. в размер на 2 млрд. евро, като през 2025 г. са разплатени 422.7 млн. евро.
С удължителния закон за общинските проекти бяха предвидени средства само в размер на 460 млн. евро. Остатъкът за разплащане до одобреното за финансиране през 2025 г. възлиза на 1.1 млрд. евро. От предвидените за тази година средства с удължителния закон са останали налични към 14.05.2026 г. средства в размер на 51.5 млн. евро, срещу фактурирани и изпълнени общински проекти, които предстоят да бъдат фактурирани към 30.04. в размер на 231.3 млн. евро.
Въвеждаме строга финансова дисциплина и предприемаме следните мерки:
Въвеждаме общ подход за повишаване на разходите за персонал с еднакъв процент за всички първостепенни разпоредители с бюджет, респективно единна политика по доходите, като това ще позволи избягването на автоматични, инертни и трудно контролируеми разходни ефекти в бюджета.
Премахваме автоматичните механизми за индексиране на заплатите на министър-председателя, министрите, заместник-министрите, началниците на кабинети, изборните длъжности на регулаторните органи, в съдебната система, силовите структури, висшите училища и др. Също така ще предложим на народните представители да се откажат от автоматичното обвързване на заплатите със средната работна заплата в обществената сфера.
Предлагаме заплатите в бюджетната сфера да запазят нивото на увеличение от 5%, заложени в удължителния закон.
Предлагаме разходите за заплати и свързаните с тях осигурителни вноски по бюджетите от 01.09.2026 г. да бъдат намалени с 10%, без да се намаляват заплатите и възнагражденията на работници и служители, което предполага предприемане на действия от страна на първостепенните разпоредители с бюджет за съкращаване на персонала, като приоритетно се освобождават незаетите щатни бройки и да извършат структурни промени.
Предлагаме изборните длъжности да не получават допълнително възнаграждение за постигнати резултати.
Въвеждаме ограничение за индивидуалната основна заплата на всеки зает в бюджетния сектор да не бъде по-висока от основната заплата на Президента на Република България. Същото ограничение ще бъде въведено и за членовете на съветите на директорите, ръководни органи и др. на публичните предприятия.
Предлагаме увеличение на максималния осигурителен доход от 01.08.2026 г. със 189 евро, така че да възлезе на 2 300 евро.
Предлагаме увеличение с 5% на минималните осигурителни прагове от 01.08.2026 г.
В добавка - ще бъдат приоритизирани по важност капиталовите инвестиции, като неприоритетните проекти временно ще бъдат замразени.
Ще ограничим излишните разходи и ще завишим контрола. И ще бъдем безкомпромисни към контрабандата, укриването на данъци и осигуровки, и злоупотребата с публични средства.
Сигурен съм, че имате много въпроси. Ще получите повече конкретика за финансовите параметри на мерките, които ви представих, в следващите седмици. Познавате добре бюджетната процедура и отделните стъпки, по които се разработва проекта на бюджет. Работим в съкратени срокове, така че редовният бюджет за 2026 г. да бъде приет до 1 юли.