В източната част на Мексико фермери съобщават, че са загубили цитрусовите си насаждения и посочват като причина за това добива на природен газ чрез хидравличното разбиване, известен като фракинг - спорна технология, която президентът Клаудия Шейнбаум иска да разшири като част от енергийната стратегия на страната, пише Франс прес.
В щата Веракрус - един от основните земеделски райони на Мексико, местните жители твърдят, че последствията вече са видими. Земята е пресъхнала, реколтата е намаляла, а водата от кладенците е или оскъдна, или замърсена.
Шейнбаум създаде експертна комисия, която да оцени най-малко замърсяващите технологии, като подчертава, че решенията ще се основават на научни данни. Тя аргументира позицията си и с развитието на нови технологии, които позволяват рециклиране на водата и намаляване на употребата на химикали.
Тя цели да укрепи „енергийната независимост“ на Мексико и така да намали зависимостта от вноса на американски природен газ, който представлява до 70 на сто от потреблението в страната.
До 2019 г., преди забраната на хидравличното разбиване от предишния президент на страната Андрес Мануел Лопес Обрадор, Мексико е използвало тази технология за добив в около 30 неконвенционални кладенеца, където въглеводородите са трудни за извличане и могат да се намират на дълбочина до 5000 метра, както и в около 8500 стандартни, конвенционални кладенеца, посочва пред АФП Мануел Ляно от неправителствената екологична организация „Мексикански алианс срещу фракинга“.
Терминът „фракинг“ обозначава технологията за добив на нефт и газ от шистови скали чрез впръскване на течности под високо налягане, които разцепват скалата и освобождават въглеводородите. Екологични организации от години предупреждават, че методът изисква големи количества вода, може да предизвика сеизмична активност и крие риск от замърсяване при ограничен енергиен ефект.
Щатът Веракрус, водещият производител на цитрусови плодове в страната, е един от районите, където мексиканската държавна петролна компания „Пемекс“ (Pemex - Petruleos Mexicanos) е тествала тази спорна технология. Жителите на района днес смятат фракинга за отговорен за изсъхването на лимоновите и портокаловите насаждения, за замърсяването на водата и за влошаването на качеството на почвите.
Безплодно
„Цитрусовите дървета са изсъхнали, земята е безплодна, вече не можем да произвеждаме кленов сироп, вече не можем да отглеждаме нищо“, оплаква се фермерът Глория Домингес. Други жители споделят, че водата от кладенците е замърсена или оскъдна. Земеделецът Марио Олайя Тринидад показва вода, която според него е негодна за пиене, а животновъдът Галдино Гарсия Хуарес твърди, че след началото на сондажните дейности водата вече не се задържа на повърхността, а се просмуква в земята, което води до недостиг за добитъка.
Ако президентът Шейнбаум пристъпи към използване на значителните находища на неконвенционален газ, основно в северната част на страната, това би означавало отклонение от позицията на нейния предшественик на поста, въпреки че и двамата са от управляващата лява партия Национално движение за обновление (МОРЕНА).
Тя обосновава подхода си с въвеждането на нови технологии, които според нея са по-малко замърсяващи и позволяват рециклиране на водата и ограничаване на използването на силни химикали.
От държавната петролна компания „Пемекс“ не предоставиха поискан от АФП коментар по темата.
Фракингът вече е широко използван в САЩ и е довел до значително увеличаване на добива на нефт и газ, превръщайки страната в световен лидер в сектора. В същото време обаче технологията остава силно оспорвана и е забранена или ограничена в редица държави, сред които Франция и Германия.
Експерти посочват, че макар технически да е възможно пречистването на водата, използвана при хидравличното разбиване на скалите, това води до значително по-високи разходи за добив. Освен това технологията изисква силно специализирани и опитни оператори.
„Пемекс“ не разполага нито с достатъчно финансови средства, нито технологии, нито опит“, казва енергийната консултант Розанети Барьос. По думите ѝ „истинските оператори са в САЩ“, а много американски компании изчакват Мексико да вземе политическо решение, за да получат достъп до пазара.
В Латинска Америка Аржентина и Чили също са тествали хидравличното разбиване, но в значително по-ограничен мащаб в сравнение с Мексико.
В Европа Франция и Германия са забранили технологията, а Великобритания, която първоначално въведе мораториум, също се очаква да последва позицията на Париж и Берлин, посочва АФП./БТА