Институт по пътна безопасност
Как лошото управление, инфлацията и политическата парализа превърнаха инфраструктурата в скъп застой.
Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) е най-големият публичен инвеститор в България. Само за периода 2020–2025 г. през нея преминаха над 12 млрд. лв. публични средства. Въпросът обаче остава неудобен и до днес:
Колко път реално получи държавата срещу тези пари?
ЕРА НА ТУРБУЛЕНЦИЯ (2020–2023): КАК СЕ СЪЗДАВА ИНФРАСТРУКТУРЕН ДЪЛГ
Периодът започва с фискална илюзия. През 2020 г. АПИ харчи над 2,5 млрд. лв., основно за АМ „Хемус“ и Видин–Ботевград, чрез масово използване на „ин хаус“ процедури и постановления на Министерския съвет в последните седмици на годината.
Резултатът:
• милиарди платени аванси;
• договори без осигурено финансиране за следващите години;
• скрит дефицит, който избухва през 2021 г.
След политическата смяна държавата открива дупка от 2,5 млрд. лв. по договори за текущ ремонт и поддръжка, възложени без обществени поръчки. Плащанията са спрени, секторът блокира, стига се до абсурда АПИ да няма договори за зимно поддържане.
През 2022–2023 г. идва вторият удар — инфлацията. Цените на битума, стоманата и цимента скачат, фирмите отказват да работят по стари цени, а държавата оцелява с удължителни бюджети.
Физическият напредък по „Хемус“ е почти нулев.
2025 Г.: ПАРИ ИМА, ПЪТЯТ ОЩЕ ГО НЯМА
Отчетът за 2025 г. показва финансово отрезвяване, но не и инфраструктурен пробив.
Приходен пробив
• Тол такси: ~763 млн. лв. (вкл. CO₂ компонент)
• Винетки: ~314 млн. лв.
Съотношението тежкотоварен/лек трафик вече е над 2,5:1 — закъснял, но правилен ход. Тол системата реално започва да издържа поддръжката на пътищата.
Разходен проблем
Общите разходи на АПИ през 2025 г. са около 2,44 млрд. лв., от които:
• 1,2 млрд. лв. за строителство и основни ремонти
• 680 млн. лв. за текущо поддържане
• над 100 млн. лв. за електронни системи
Ключовият проблем:
Голяма част от тези пари не купуват нови километри, а покриват стари грешки.
„ХЕМУС“ – ХРОНИКА НА ЕДИН ПРОВАЛ
Въпреки стотиците милиони:
• само един участък е напълно завършен;
• други са между 40% и 60%;
• сложните съоръжения изостават критично.
Причината не е липса на средства, а моделът „ин хаус“, който:
• блокира конкуренцията;
• раздаде аванси без контрол;
• направи развалянето на договори практически невъзможно.
Реалистичният срок вече е 2028–2029 г., с продължаващо оскъпяване.
ИНДЕКСАЦИЯТА – СКРИТИЯТ ДАНЪК
Методиката за индексация позволява 50–70% увеличение на цените по стари договори.
Резултатът:
• с 1 млрд. лв. през 2025 г. се строи по-малко, отколкото с 1 млрд. през 2020 г.;
• бюджетът плаща цената на забавянето от предишните години.
ОДИТИТЕ: КОНТРОЛ СЪС ЗАКЪСНЕНИЕ
Докладите на Сметната палата за 2024–2025 г. показват напредък, но и:
• нарушения при обществени поръчки;
• съмнителни ангажименти, близки до квази-държавен дълг;
• материали, изпратени до прокуратурата и АДФИ.
ИЗВОДЪТ
АПИ през 2025 г. вече не е касичка без контрол. Но тя все още плаща сметките на миналото, вместо да строи бъдещето. Пари има. Пътят изостава.
КАКВО ТРЯБВА ДА СЕ ПРОМЕНИ
• Многогодишен бюджет, защитен от политически цикли
• Пълна прозрачност на договори и плащания в реално време
• По-евтина и по-ефективна тол система
• Проектна готовност преди строителство, не след него
Без това България ще продължи да инвестира милиарди – и да се движи на първа предавка.