Прогнозата на БНБ за основни макроикономически показатели е изготвена към 26 юни
2025 г. и се основава на допускания за развитието на международната конюнктура и за
динамиката на цените на основни стокови групи на международните пазари към 6 юни
2025 г.
Според допусканията за развитието на глобалната икономическа активност и търговия
външното търсене на български стоки и услуги ще бъде по-слабо спрямо заложеното в макро-
икономическата прогноза на БНБ от март 2025 г.
Това се дължи най-вече на влошените ико- номически перспективи пред основните търговски партньори на България от еврозоната и продължаващите процеси на търговска фрагментация и задълбочаване на геополитическите конфликти.
Вследствие на тези фактори растежът на външното търсене ще остане нисък
в исторически план, като се очаква да възлезе на 2.0% през 2025 г., 2.5% през 2026 г. и 3.1%
през 2027 г.
Очакванията на пазарните участници и заложените технически допускания
предполагат цените в евро на енергийните суровини на международните пазари през 2025 г.
и 2026 г. да се понижат главно по отношение на петрола, след което да се стабилизират
през 2027 г., докато за цените в евро на неенергийните суровини се очаква слабо нарастване
през целия прогнозен хоризонт, водено най-вече от повишаването на цените на някои групи
хранителни продукти и селскостопански суровини.
В резултат на тези процеси се очаква
претеглените по значимост за международната търговия на България цени на суровините
в евро да се понижат с около 0.4% през 2025 г., да нараснат с около 0.5% през 2026 г. и рас-
тежът им да се ускори до приблизително 3.0% през 2027 г.
През периода 2025–2027 г. очакваме растежът на реалния БВП в България да остане близо
до този от 2024 г., като прогнозираме той да възлезе на 2.9% през 2025 г., след което
да се забави слабо до 2.7% през 2026 г. и 2027 г.
Основен принос за нарастването на БВП
през прогнозния хоризонт ще има запазването на силен растеж на частното потребление,
обусловено главно от прогнозираното увеличение на реалния разполагаем доход на домакин-
ствата и на заетостта. В същото време нетният износ ще има предимно отрицателен
принос.
Допусканията за слаб растеж на външното търсене на български стоки и услуги в
комбинация с ремонтните дейности в ключови предприятия в промишлеността в България
в началото на 2025 г. са фактори за по-слабо представяне на износа спрямо вноса през
по-голямата част от прогнозния хоризонт.
През 2025 г. и 2027 г. динамиката на публичните
инвестиции и на вноса на стоки е повлияна от придобиването на нова военна техника, като
нейният ефект върху БВП ще е неутрален.
Вследствие на предстоящото присъединяване на България към еврозоната от 1 януари
2026 г. прогнозираме годишният растеж на депозитите да се ускори през втората поло-
вина на 2025 г., главно в резултат на предвижданото по-интензивно депозиране на свободни
парични наличности в банковата система с цел последващо превалутиране в евро.
Същевременно очакваме присъединяването на България към еврозоната да се отрази в засилване на
трансмисията от паричната политика на Европейската централна банка (ЕЦБ) към моне-
тарните условия в страната. Годишният растеж на кредита на неправителствения сектор
се прогнозира да следва тенденция към забавяне, но да остане сравнително висок през
периода 2025–2027 г.
Годишната инфлация, измерена чрез хармонизирания индекс на потребителските цени
(ХИПЦ), се очаква да се ускори до 3.8% в края на 2025 г. (спрямо 2.1% в края на 2024 г.), а
средногодишната инфлация да възлезе на 3.6% през 2025 г. (при 2.6% през 2024 г.).
Основните проинфлационни фактори за България през 2025 г. са свързани с вътрешна за стра-
ната динамика, като нарастването на разходите за труд и високият растеж на частното
потребление, което позволява пълно пренасяне на повишените производствени разходи към
крайните потребители, както и повишаването на административно определяните цени на
някои стоки и услуги и тютюневите изделия.
В същото време външната среда ще ограничава общата инфлация в резултат на заложеното в допусканията понижение на цените на
енергийните продукти на международните пазари. В края на 2026 г. прогнозираме инфлаци-
ята да остане на нивото от края на 2025 г. (3.7% средно за годината), като запазването на
висок темп на нарастване на цените при базисните компоненти ще има основен принос за
растежа на потребителските цени.
За 2027 г. прогнозираме инфлацията в края на годината,
както и средногодишната инфлация, да се забавят до съответно 3.0% и 3.3%, отразявайки
по-умереното нарастване на цените на услугите в съответствие с очакваната динамика
при разходите за труд на единица продукция.
Базисният сценарий на прогнозата се характеризира с висока степен на несигурност,
произтичаща от външната среда. Основните източници на несигурност са свързани с
потенциалните промени в търговската политика на САЩ и ответните реакции на основ-
ните им търговски партньори, както и с вероятността от задълбочаване на геополитичес-
ките конфликти в Близкия изток.
Тези фактори е възможно да окажат съществено негативно влияние върху икономическата активност в България. Рисковете пред прогнозата за
БВП се оценяват като балансирани за 2025 г. и ориентирани към реализиране на по-нисък
растеж през останалата част от прогнозния хоризонт, като рисковете за по-ниска иконо-
мическа активност произтичат предимно от глобалната среда.
Същевременно се запазва
рискът за реализиране на по-нисък растеж на реалния БВП в България при по-бавно от зало-
женото в прогнозата изпълнение на инвестиционни проекти, финансирани както с нацио-
нални средства, така и със средства от ЕС.
При прогнозата за инфлацията преобладават рисковете за реализиране на по-висок рас-
теж на потребителските цени спрямо базисния сценарий за целия прогнозен хоризонт. Тези
рискове произтичат предимно от вътрешни за България процеси и са свързани най-вече с
вероятността за потенциално по-голямо от очакваното нарастване на административно
определяните цени и евентуално по-бързо и силно пренасяне от страна на фирмите на про-
гнозирания растеж на разходите за труд върху крайните потребителски цени.
В допълнение, повишеното геополитическо напрежение в глобален план създава рискове от рязко пови-
шаване на цените на основни суровини, като енергийните продукти, което също би имало
проинфлационен ефект предвид структурата на българската икономика.
Тъй като допусканията в прогнозата не отразяват ефектите от ескалацията на военния
конфликт в Близкия изток през втората половина на юни 2025 г., която предизвика значи-
телна волатилност в цените на суровините, особено на петрола, в настоящата публикация
е включен кратък акцент с оценки за чувствителността на икономическата активност и
инфлацията в България при шок в цената на суровия петрол.