EUR 1.9558
USD 1.6882
CHF 1.7344
GBP 2.1969
CNY 2.4574
you tube
mobile version

50% от европейците очакват нови партии

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

50% от европейците очакват нови партии

mail06:35 | 26.06.2018прегледи 3088 коментарикоментари 0


Година преди следващите европейски избори проучване на „Евробарометър” разкрива какви са нагласите на избирателите и какви са тенденциите на общоевропейско ниво и в отделните страни-членки.

Нововъзникващи политически формации

Между 2013 г. и 2018 г. в държавите – членки на ЕС, се появиха над 70 нови партии и политически съюзи, някои от които проведоха успешни кампании срещу политическото статукво. Това развитие се възприема като положително от мнозинството европейци. zoom_sss

Все пак 70% от анкетираните смятат, че не може да се постигне подобрение в политическата или икономическата сфера само с противопоставяне.

Половината от анкетираните в ЕС (50%) считат, че антисистемните партии или движения не представляват заплаха за демокрацията.

Малко повече от една трета (38%) са на противоположното мнение.

53% от гражданите са съгласни с твърдението, че новите партии и движения могат да намерят нови решения по-успешно от настоящите.

56% вярват, че новите партии могат да донесат реални промени.

Данните за България:

57% от анкетираните считат, че новите партии и движения могат да донесат реална промяна.

52% са съгласни с твърдението, че те могат да намерят нови решения по-добре от сегашната политическа класа.

По-ниски от средните са стойностите при нагласите на българите, че с противопоставяне може да се постигне подобрение в политическата или икономическа ситуация (55%) и че антисистемните партии или движения представляват заплаха за демокрацията (20%).

Политически промени на национално ниво

Изборите често са повод гражданите да преразгледат своите политически възгледи и позицията си по важни въпроси. През есента на 2017 г. парламентарни избори имаше в Германия, Португалия, Австрия, Чешката република, както и местни избори в Естония и президентски вот в Словения.

Брекзит и политическата криза в Испания, причинена от положението в Каталуния, също се отразиха на цялостната обстановка.

Всичко това се случи в контекста на серия от терористични атаки в Европа през 2017 г.

Миналото лято в Обединеното кралство бяха извършени две терористични нападения – на Лондон Бридж на 3 юни и в лондонското метро на 15 септември.

На 17 август Барселона беше ударена от терористично нападение, в което бяха убити 14 души, а ранените бяха повече от 130.

Белгия отново стана жертва на две терористични нападения, извършени в Брюксел на 20 юни и на 25 август.

Две терористични нападения се случиха във Франция, в Париж и в Марсилия, съответно на 6 юни и на 1 октомври.

На този фон не е изненада, че темата за сигурността и миграцията е сред водещите в европейския дебат.

Приоритетни теми за предизборната кампания

По време на предстоящата предизборна кампания европейците очакват от политиците да предложат решения за сигурността в най-широк смисъл, включително и по отношение на имиграцията. В същото време въпроси, свързани с личния просперитет и благополучие, са еднакво важни за дневния ред.

49% от европейците посочват борбата с тероризма като приоритетна тема на кампанията, следвана от борбата с младежката безработица (48%), имиграцията (45%), икономиката и растежа (42%). Около една трета от европейците определят като приоритет борбата с изменението на климата и опазването на околната среда (35%). Насърчаването на правата на човека и демокрацията, както и социалната защита на гражданите на ЕС са важни теми за 32% от анкетираните.

За българите приоритетните теми в следващите европейски избори са икономиката и растежът (57%), борбата с тероризма (49%) и социалната защита на гражданите (47%). След тях идват борбата с младежката безработица (44%), защитата на потребителите и безопасността на храните (37%) и имиграцията (35%). zoom_sss

Изборът на бъдещия председател на Европейската комисия

За втори път европейските гласоподаватели ще имат възможност пряко да повлияят върху избора на председател на Европейската комисия. Това ще стане възможно по силата на регламент партиите да излъчват кандидатурите. zoom_sss

Почти половината от гражданите на ЕС (49%) заявяват, че този процес би ги насърчил да гласуват на предстоящите европейски избори. 70% от гражданите вярват, че процесът има смисъл само ако е съпроводен от реален дебат по европейските въпроси и бъдещето на ЕС. Освен това повечето анкетирани изразяват съгласие, че процесът с водещите кандидати води до по-голяма прозрачност (63%), представлява значителен напредък за европейската демокрация (61%) и дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (60%). От друга страна, по-малко от половината анкетирани смятат, че този процес би попречил на националните правителства да изберат най-добрия кандидат (46%) или че няма реално въздействие (45%).

Резултатите за България

Половината от българите (50%) също заявяват, че процесът с водещите кандидати би ги насърчил да гласуват на предстоящите европейски избори. 65% от анкетираните очакват процесът да е съпроводен от реален дебат по европейските въпроси и бъдещето на ЕС, което би довело до по-голяма прозрачност (55%), дава по-голяма легитимност на Европейската комисия (56%) и представлява значителен напредък за европейската демокрация (56%).


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg