EUR 1.9558
USD 1.7000
CHF 1.7080
GBP 2.2265
CNY 2.4498
you tube
mobile version

27 приватизационни истории

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

27 приватизационни истории

mail08:30 | 31.12.2017прегледи 23101 коментарикоментари 0


Екип на EconomyNews.bg

Прокуратурата публикува списък с проблемни приватизационни сделки, извършени между 1995 и 2000 г. За всички тях не могат да бъдат образувани съдебни производства поради изтекла давност. За да се промени това, са необходими законови промени. Дали това ще се случи, предстои да видим. Но изнесеният от Сотир Цацаров списък бе повод да се върнем към годините на масовата приватизация, когато бяха извършени някои от най-скандалните сделки. Проследихме историята на цитираните 27 компании – някои от тях и до днес продължават успешно да работят, но други са напълно съсипани. Ето какво се случва през годините. 

„Бургаско пиво“ ЕООД  Година на привазитация: 1995 г.  Приватизатор: „Интербрю“, белгийски пивоварен концерн,  Цена: $5 млн.

Белгийският пивоварен концерн “Интербрю“ придобива бургаския завод за бира, по-късно купува „Каменица“ АД и „Астика“ АД. През 2002 г. обаче те  закриват предприятието и емблематичното „Бургаско пиво“ започва да се произвежда в Хасково. След това  заедно с други пивоварни „Бургаско пиво” става част от „Каменица” АД, чийто основен акционер е американската компания „Molson Coors Brewing Company“.

От 2012 г. досега "Каменица" АД заема лидерска позиция на бирения пазар в България. Към септември 2016 г. пазарният дял на компанията е 32.6%. От 2014 г. до 2016 г. са инвестирани 30 млн. евро по проекти в пивоварната в Хасково. От тях над 6 млн. са вложени в развитие и обновяване на логистичната база, която вече е с площ около 20 000 кв.м. Сред иновациите е уникален за страната анаеробен реактор, като  инвестицията е 3 млн. евро. Работните места към края на 2016 г. са 723.

Така „Бургаско пиво“ продължава да съществува като част от портфолиото на компанията, макар и да не се произвежда в „родния“ си град.

„ТЕЦ Русе Запад” Година на приватизация: 2006 г. Приватизатор: „Геррад”, фирма за имоти, Цена: 3,6 млн. лв.

Централата е построена през 1972 г., а през 1989 г. е напълно модернизирана и започва да използва за гориво не въглища, а природен газ. Най-ценната й притобивка е терен от 41 хил. кв. метра в Западната промишлена зона на Русе, където инфраструктурата е напълно изградена, има автомобилен и жп транспорт, електрификация, водоснабдяване...

Две години след приватизирането  дружеството започва да изпитва сериозни икономически трудности, като почти всяка година е на загуба. През 2014 г. представя бизнес план до 2018 – планирани са инвестиции за 3 млн.лв. В момента ТЕЦ „Русе Запад“ работи предимно като отоплителна централа. Общата ѝ топлинна мощност е 41 MW. Няма официални данни колко работни места са създадени след 2006 година, както и публични счетоводни отчети.

 „Софарма“ АД – София Година на приватизация: 2000 г. Приватизатор: „Елфарма” и „Хювефарма”, Цена: $24 млн. Това е компания на Огнян Донев.

До 2000 г. държавната „Софарма” е водещ  фармацевтичен производител в България. Две години след приватизацията „Софарма” обединява в една структура „Унифарм” АД, „Врамед” АД, „Фармахим Холдинг” АД, „НИХФИ” АД, „Ростбалканфарм”.
Година по-късно е открит фармацевтичен завод „Софарма-Врабево”, инвестицията е за 20 млн.лв. „Софарма” купува и „Българска Роза - Севтополис” АД.
Създава  голям логистичен център (терминал) за дистрибуция на лекарствени продукти.
През 2006 година „Софарма” строи нов завод за 40 млн. евро. През годините разширява производствените си бази.

Приходите към декември 2016 възлизат на 879 хил.лв. 54.0 хил.лв. е нетната печалба. 61.6% от приходите идват от дистрибуция на медикаменти, а 35.8% от производство.

 „Българска роза – Севтополис“ – ЕАД Година на приватизация: 1998 г. Приватизатор: Erlton Fund Limited, Цена: $5,2 млн.

Съдебната регистрация на дружеството е от 1991 г. Казанлъшкото предприятие е приватизирано седем години по-късно от ирландски фонд. Групата включва дружество-майка и едно дъщерно дружество - “Фито Палаузово” АД. Дейносттите са:  производство и продажба на лекарствени форми и субстанции, както и производство, събиране, изкупуване и добив на билки и лечебни растения. На 29 октомври 2012 г. между “Софарма” АД и “Българска роза Севтополис” АД се подписва Договор за преобразуване чрез вливане.

„Биовет” Пещера Година на приватизация: 2000 г. Приватизатор: „Фармацевтична компания” АД, Кирил Домусчиев, Цена: $10,6 млн.

Държавната „Биовет“ ЕАД – Пещера, която е създадена през 1954 г., е водещ европейски производител на фуражни добавки, премикси, активни субстанции и готови лекарствени средства за лечение, профилактика и подобряване здравето и продуктивността на животните. Към момента портфолиото включва над 80 продукта, които се продават в повече от 95 страни в света. Биовет АД притежава  4 производствени площадки в Пещера, Ботевград и Разград. Фирмата има производствени мощности в Македония.
Към днешна дата приходите от продажби (за 2016 г.) възлизат на 227 хил.лв., оперативна печалба е 19.6 хил.лв., печалба от други дейност 19 хил.лв., нетна печалба 17 хил.лв. В компанията работят 1124 души. Сумата за заплати годишно е 20 милиона лева, а по-голямата част от тези пари остават в Пещера. Компанията планира нов завод в града за 150 работни места.

 „Кремиковци“ АД Дата на приватизация: 1999 г., Приватизатор: „Дару металс”, Цена: $1

Историята на „Кремиковци“ АД, която е най-голямата металургична компания в България, обявена в несъстоятелност през 2009 г., е най-големият позор в стопанската история на страната. Компанията е унищожавана методично в рамките на десет години от 1989 г., за да се стигне до 1999 г. когато  71% от капитала на дружеството е закупен от българската фирма „Дару металс“ за символичната цена от 1 долар . Сделката е изцяло политическа и икономически неадектватна, като фирмата по-късно попада в ръцете на индийци, които са също толкова некомпетенти, както и българските приватизатори в лицето на Валентин Захариев.

Следват няколко години икономическа агония и грабеж, за да се стигне до края на 2010 г., когато предприятието е в процедура по несъстоятелност. Синдиците се опитват да продадат активите му, за да покрият поне част от задълженията към кредитори. След няколко търга, на които не се явяват кандидати, на 14 април 2011 година част от активите са продадени за 316 млн.лв. на Елтрейд къмпани ЕООД, новоучредено предприятие, свързвано с водещия търговец на вторични суровини Надин. Основната част от финансирането на сделката идва от ПИБ.

„Винтехпром“ ЕАД Пазарджик Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Винпром инвест” (РМД), Цена: $3,5 млн.

Предприятието е приватизирано от работническо-мениджърско дружество (РМД). Към 2006 г. купувачът не е изпълнил нито едно от поетите по години задължения, включително плащането на цената по сделката. Начислени са неустойки и лихви. Фирмата, чрез множество съдебни  процедури, се оказва собственост на две офшорни компании, по-късно РМД-то е обявено в несъстоятелност и заличено от търговския регистър през ноември 2005 г.

Скандалите около "Винтехпром" всъщност са отпреди приватизацията. Година преди нея "Булгарплод експорт" доставя във "Винтехпром" поточни линии за бутилиране, закупени от италианската фирма "Падован". Техниката обаче е само частично платена. Причината е, че след обявяването на дружеството за раздържавяване то преминава от министерството на земеделието към министерството на промишлеността, но задължението към "Булгарплод експорт" остава невписано в правния анализ. По случая ощетеното предприятие е предявило частичен иск от 4 млн. лв. без лихвите. Почти година след приватизацията новите шефове на "Винтехпром" сключват договор с финландската офшорка "Финикорп трейдинг" за производство на вино на ишлеме. Стойността на сделката е 4.125 млн. лв. и сумата е преведена по сметките на винпрома в щатски долари. Впоследствие "Финикорп трейдинг" си прехвърля правата на друга финландска фирма - "Вега трейдинг". От винпрома обаче не изпращат произведеното вино на клиента, завежда се дело, съдът запорира имущество на "Винтехпром". За да не се блокира работата на предприятието обаче, като компенсация на"Вега трейдинг"  е предоставена избата в Калугерово.

Работи или не това дружество към 2017 година? Последният обявен акт е от 2 май 2017 г. - покана за свикване на общо събрание на акционерите, като в двения ред е приамене на финансовия отчет за 2016 и разпределяне на печалбата. В Търговския регистър обаче липсва публикуван официален документ за годишния финансов отчет за 2016 г., а последният такъв е от 2015 г. За същата година дружеството обявява счетоводна загуба от 42 хил.лв., която е преобразуана в 21 хил.лв. данъчна загуба. Регистрира се нарастване на задълженията, включително и към доставчици. Отбелязва се, че през 2015 г. дружеството не е изпитвало затруднения по текущи плащания за търговската му дейност. На сайта на дружеството може да се видят различни видове вино, което е от 2009, 2008 и 2007 година.

„Винзавод“ ЕАД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Вини АС” АД, Цена: 3 млн. лв.

„Винзавод” Асеновград е създаден през 1947 година, на основата на лозарската кооперация „Станимашки Мавруд”. През 1958 г. е построена изба за преработване на грозде с капацитет 6 млн.литра вино.  През 1963 г. в експлоатация е пусната първата инсталация за термична обработка и стабилизиране на вина, а също и линия за бутилиране. В периода 2003-2004 г. и 2012–2014 г. предприятието е основно обновено технологично и технически.

В момента собствеността на винения завод е притежание на плетеница от дружества. Дружеството майка е "Агропромдей-Каваците" ЕООД, което притежава мажоритарен дял от "Вини АС" АД, което пък държи 49.99% от капитала на "Винзавод" АД. Двама от мениджърите са сред големите акционери. През 2007 г. Росен Чаталбашев - председател на борда и изпълнителен директор, придобива 40,17% от капитала на „Винзавод”. Идивидуални акционери държат 12.63% от книжата, които за купили по време на масовата приватизация.

Междинният доклад за дейността на винпрома показва, че за деветмесечието на 2017 г. са реализирани приходи на обща стойност 1,8 млн. лв., което е с 280 хил. лв. повече в сравнение със същия период на предходната година. Отчетеният период обаче дружеството приключва със загуба в размер на 681 хил. лв. За деветте месеца на 2017 г. дружеството ползва банков кредит овърдрафт от почти 2 млн. евро, плюс 400 хил. лв. И двата кредита са предназначен за оборотни средства и са обезпечени с ипотека на недвижимо имущество и машини и съоръжения.

Средно в предприятието работят 102 души, а за деветмесечието те са били 98 души. Изплатените заплати за периода са в размер на 714 хил. лв., което означава че средната заплата във „Винзавод” ЕАД е 809 лв.

Към настоящия момент „Винзавод” АД гр. Асеновград разполага с мощности за преработка на 13 млн. кг. грозде и производство на 15 млн. бутилки висококачествени вина. От 2010 година Винзавод Асеновград реализира на експортен пазар средно по 3 млн.бутилки вино годишно, включително за  САЩ, Китай и Япония.

 „Пулпудева“ ЕАД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: КиК Комерс - Братя Кожухарови, Цена: 810 млн. лв.

Предприятието се намира в Пловдив и е специализирано в производството на облекла от кожухарски велур и напа, както и производство и обработка на естествени лицеви кожи за обувки, облекла, мебели и галантерия.

През май 1996 г. дружеството е включено в списъка за ликвидация с министерстко постановление, а следващия месец е обявено и в несъстоятелност.

След превалутирането на кредитите в левови техният размер е 220 млн. лв. През есента на 1996 г. промишленото министерство открива процедура за приватизация, като настоява да се спре производството по несъстоятелност за 4 месеца с условие в този период да се извърши сделка. На 12.02. 1997 г. 80% от предприятието са продадени на К и К Комерс - Братя Кожухарови за 810 млн. лв. Цената е платена 50% кеш и 50% с документи по ЗУНК (Закон за уреждане на необслужваните кредити). Следва период на процедурни хватки от страна на синдици, банки и съд, които пречат предприятието отново да започне да фунционира нормално. Дори от тогавашното Министерството на промишлеността се съмняват, че има заиграване между синдици и кредитори.

Любопитен момент е, че след приватизацията дружеството е отчело за 1997 г. 500 млн. лв. печалба, която е реинвестирана, договорени са нови инвестиции за 500 000 долара, внася се оборудване за обработка на кожи по европейски стандарти.

Към днешна дата в Търговския регистър като представител на предприятието е посочен Иван Ханчев, който влиза също и в Съвета на директорите, заедно с Антон Ангелов и "КИК КОМЕРС 96". Дружеството няма електронна страница.

 „Винко“ ЕАД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Владимир дистилърс къмпани”, Цена: 1,22 млн. лв.

През 1997 г. Владимир дистилърс къмпани купува 89% от „Винко” ЕАД в Силистра. Новият собственик твърди в интервюта, че са направени инвестиции в технологии и съоръжения, както и че е запазено производството на известната Силистренска кайсиева ракия.

Как вървят финансовите дела на дружеството не е ясно – в Търговския регистър няма информация за „Винко” ЕАД. Липсва и актуална информация какво се случва с предприятието днес – работи ли, с какъв капацитет, колко работници. Известно е само, че през 2001 г. купувачът на „Винко” ЕАД е санкциониран с 3,3 млн. лева за неизпълнение на инвестиционните си ангажименти.

„Мебел К“ ЕООД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Евротех-мебел” ЕООД, Цена: $350 хил.

„Мебел-К” ЕООД от Кюстендил е заличен търговец, а за негов правоприемник е посочено "Мебел-К" ЕАД. В Търговския регистър обаче липсва информация за това дружество. Иначе на страницата на Браншова камара на дървообработващата и мебелната промишленост е посочено, че компанията е производител на широка гама столове, кресла, барстолове и маси, подходящи както за дома, така и за търговски площи.

„Винпром – Велико Търново“ АД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Алкона комерс” АД, Цена: $1,4 млн.

Фирмата е специализирана за производство на оцет, високоалкохолни напитки и ликьори. Прогнозните продажби за 2017 г. възлизат на 4,2 млн. лв., а за миналата година са били 4 млн. лв. Работната площадка на “Винпром“ АД е разположена на площ 38 дка. Предприятието разполага с две бутилиращи линии, с производителност 6000 бутилки на час.

Предприятието е създадено през 1947 г. като клон на Държавен спиртен монопол. От 1959 г. до 1974 г. е под управлението на ДСП “Винпром” гр. Лясковец. През 1974 г. е открит цех за високо алкохолни подсладени спиртни напитки. През 1987 г. е пуснат в експлоатация цех за оцетопроизводство. В края 1991 г. “Винпром” Велико Търново придобива юридическа и финансова самостоятелност и е преобразуван в Дружество с ограничена отговорност. С решение от 26.06.1997 г. предприятието става Акционерно дружество. В момента работи като частно дружество с основен акционер “Стара Планина Холд”, град София, който купува 95.69% от капитала на "Винпром - Велико Търново" на цена 1 953 595 лева. Интересно е, че изпълнителен директор на холдинга е Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

 „Бентонит“ ЕАД Година на приватизация: 1998 г. Приватизатор: „Бетонит-98” АД, Катекс” АД, Цена: 166 907 50 лв.

Фирма “Бентонит”АД, гр. Кърджали е с дългогодишни традиции в добива и преработката на нерудни полезни изкопаеми. Началото е поставено през 1951 г., а през 1989 г. дружеството е преобразувано в “Бентонит”ЕАД. През 1998 г. след приватизиране, то е регистрирано като “Бентонит” АД.

Добивът се осъществява по открит способ от находища, за чиято разработка през 1999 г. “Бентонит” АД получи концесия със срок на действие 35г.

Зад приватизацията на предприятието и в този случай стои paбoтничecĸo-мeниджъpcĸo дpyжecтвo. Kaпитaлът пo-ĸъcнo e paзпoĸъcaн, ĸaтo дялoвe пpидoбивaт близĸи дo CИБaнĸ фиpми - бaнĸaтa финaнcиpa дpyжecтвoтo, cpeщy ĸoeтo пoлyчaвa дялoвo yчacтиe. Toвa aĸциoнepнo cтaтyĸвo ce зaпaзвa дo ĸpaя нa 2003 г., ĸoгaтo ocнoвeн aĸциoнep cтaвa гръцкият Ѕ&В НОLDІNG GmbН.

 През 2013 г. започват преговори за продажбата му на френската Imerys, като сделката става факт в края на 2014 г. Според някои източници тя е на стойност половин милион евро. Така Бетонит е погълнат от основния си конкурент.

Над 90% от продукцията на “Бентонит” АД се изнася зад граница. Нейни клиенти са редица фирми от Холандия, Русия, Израел, Гърция, Турция, Австрия и др. Носител е на сертификати за качество и международни награди.

 „Руно Комерс“ ЕООД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Руно Комерс 96” ООД, Цена: $480 хил.

Базираното в Гара Искър, София предприятие е с предмет на дейност изкупуване и първична обработка на вълна, както и търговия в страната и чужбина на тесктил и трикотаж. Съдружници са „Руно Комерс 96” ООД и Красимир Райчев. През 1998 г. срещу фирмата е заведено дело във връзка със злоупотреби с получено финансиране. По това време са заведени общо 109 дела за около 120 млн. лв., а „Руно Комерс” е сред най-големите кредитополучатели, но изразходва средствата, без да е постигнат резултат.

Парите са отпуснати през съществуващия тогава Фонд “Структурна и технологична политика”. Фондът предоставя средства на предприемачите чрез конкурс за разработване и трансфер на нови технологии, продукти и изделия. До участие в конкурса се допускат частни, държавни и кооперативни фирми. Предоставеният заем е безлихвен, а кредитната линия е по програмата ФАР на Европейската комисия и се осъществява със съдействието на Министерството на промишлеността. Финансират се само инвестиционни проекти.

Към момента няма информация за актуалното състояние и дейност на дружеството.

 „Бургас филм“ ЕООД Година на приватизация: 1999 г. Приватизатор: „Заводски строежи- Бургас” АД, Цена: $1,6 млн.

"Бургасфилм" е собственост на местния бизнесмен Радостин Дачев. Той е знаков приватизатор, успял да да придобие срещу скромна сума цялата бивша "Кинефикация - Бургас", чиито имоти днес струват десетки милиони. В активите му влизат 15 кина в цялата Бургаска област. Сред тях е и кино „Родина” в Бургас, построено след 1944 г., което днес е триетажен магазин.

Според публикации в местни медии Дачев е имал намерение да построи 18-метрова сграда на мястото да друго бивше кино в града – „Септември”. Строителни дейности се извършват от фирмата на Радостин Дачев – „ПС груп” АД и на мястото на бившето лятно кино в Приморско.

„Победа“ АД Година на приватизация: 1998 г. Приватизатор: „Победа инвест”, Цена: $2,2 млн.

“Победа” АД е един от водещите производители на бисквити, мини кексове и шоколадови бонбони в България. Компанията е основана през 1929 г. в Бургас от българския предприемач от Македония Аврам Чальовски, който е един от най-крупните индустриалци в България по онова време.

През 40-те години на XX век предприятието е национализирано. Приватизирано е от българският инвеститор Консорциум Победа - Инвест. Новият собственик инвестира над 15 млн. лв. за модернизация на производството между 2012 и 2014 г. През 2011 г. за модернизация на производството дружеството реализира проект по програма "Конкурентоспособност" на стойност 10 млн. лв.

Компанията реализира продукцията си предимно на вътрешния пазар, но има утвърдени позиции на грузинския, полския и румънския пазар. Сред страните, в които изнася своята продукция, са и Чехия, Словакия, Гърция, Унгария, Либия, Кипър, Великобритания, Хърватска, Холандия и Близкия Изток. Най-известните продукти на „Победа” АД са бисквитите „Закуска”, „Еверест”, обикновени бисквити “Изгрев”, бонбони „Черноморец”. В предприятието работят над 400 служители.

„София“ ЕАД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Мега инвест” ООД, Цена: $880 хил.

В Търговския регистър няма информация за „София” ЕАД, а за „Мега инвест” ООД се посочва, че на 22.02.2017 г. е открито производство по несъстоятелност. Иначе дружеството е било със седалище в Бургас и предмет на дейност покупки на стоки или други вещи с цел предпродажба в първоначален или преработен вид.  

 „Бряст“ ЕООД

Има несъответствие на имената на приватизираната фирма и приватизаторите в официалните документи, затова не може да бъде проследено развитието на дружеството.

 „Винпром – Дамяница“ ЕАД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: РМД „Изба-Дамяница” АД, Цена: $1,5 млн.

Винпромът е основат през 1940 г., национализиран  седем години по-късно и приватизиран през 1997 г. Това е един от най-скандалните случаи в българската приватизация. На 26 май 1997 г. е открита процедура по приватизацията на винпром „Дамяница“. Набързо е създадено работническо-мениджърско дружество (РМД), в случая РМД „Изба Дамяница“ АД. В него влиза като акционер и член на съвета на директорите Филип Харманджиев – дясна ръка и съдружник на Иво Прокопиев. Според договора от продажната цена веднага трябва да се внесат само 10%, а останалите  – с т.нар. компенсаторки. Новият собственик обаче плаща нищожна сума, според някои сведения 60 хил. долара и с това се приключва. Към момента на приватизацията в складовете на винпрома има 2,4 млн. бутилки готова продукция на стойност над 4 млн. долара.

Сагата с „Дамяница“ приключва окончателно през 1999 и 2000 г., когато с две увеличения на капитала, извършени изцяло в нарушение на приватизационния договор, участието на РМД-то спада на 7% за сметка на нов акционер – „Англо-Бългериън Винтнърс“ АД, което дружество отново е под контрола на Прокопиев и Харманджиев. Работниците завеждат дела, безрезултатно.

При сключването на договора за приватизация РМД „Изба Дамяница“ АД формално поема ред приватизационни задължения – за инвестиции от 190 000 долара в лозарството и 580 000 долара във винопроизводството, а през 1999 г. е поето задължение за допълнителни инвестиции в размер на 1 000 000 долара. Нищо от това не е изпълнено. АП завежда дело за неустойка. След дълга съдебна сага приватизаторите са осъдени да платят 1 085 000 лева. В отговор ръководството на дружеството подава молба до съда за откриване на производство по несъстоятелност на РМД-то.

Държавата надлежно предявява вземането си и то е прието от синдика, но тъй като „Изба Дамяница“ няма никакво имущество и отдавна е загубила акциите си в приватизирания винпром, съдът постановява прекратяване на производството и заличава дружеството от Търговския регистър.

“Велур“ АД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Велур-97” АД, Цена: 570 млн. лв.

Към 1989 г. ловешкото предприятие за обработка на сурови кожи, кожени облекла и други кожени изделия разполага с уставен фонд 8 000 хил. лв. и е основният център за производството на облекла, ръкавици и кожени шапки у нас.

През 1997 г. е приватизирано от работническо-мениджърски колектив. По централния курс на БНБ при сключването на сделката цената възлиза на  309 хил. долара. Купувачът платил 10% от нея.  Какви плащания са правени след това остава неизвестно, но през 2002 г. АП включва РМД-то, собственик на „Велур” АД, в списък с неизрядни купувачи на държавни предприятия.

През 2001 г. фирмата сключва договор за производство на автомобилни калъфки за облегалки и задни седалки на Peugeot 206 с българския представител на марката. „Велур” поема поръчка за 10 хил. броя калъфки за седмица. По план от началото на 2002 г. започва производството и на калъфки за Peugeot 307.

През 2003 г. кожарската фабрика сменя собственика си. Приватизационният холдинг "Труд и капитал" продава мажоритарния дял на  благоевградското дружество "Бодрост - Ко", в чийто състав влизат две фирми - "Вамос", която се занимава с производство на конфекция, и "Бодрост" ООД, производител на чанти.

Днес при справка в Търговския регистър за 2016 година дружеството реализира загуба от 450 хли.лв.  Пасивите надвишават активите с над 1.6 млн.лв., като в годишния отчет се изразяват съмнения дали дружеството може да функционира нормално.   

„Монтана“ ЕАД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Монтана текстил” АД, Цена: 1,6 млн. лв.

Предприятие в гр. Монтана е специализирано за производство на камгарни прежди. Няма актуална информация за съдбата му след приватизацията. Известно е само, че сумата, за която е купено, не е изплатена.

 „Руно – Г“ ЕООД Година на приватизация: 1998 г. Приватизатор: „Руно” АД, Цена: $1,6 млн.

Габровската фирма се занимава с изкупуване и първична обработка на вълна, производство и търговия. Преди да бъде приватизирано от българско РМД, се проваля сделка с френската компания „Ванлайн интернасионал”, която работи с габровското предприятие от 1994 г. По-късно и тази фирма попада в списъка на Агенцията по приватизация с неизрядни купувачи. Към момента дейността на дружеството е прекратена.

„Техноимпекс“ ЕАД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Техноимпекс-98” АД, Цена: $700 хил.

“Техноимпекс-98” АД е управляващото дружество на “Техноимпекс” АД, която е една от най-старите български фирми по набиране и изпращане на висококвалифицирани специалисти и съветници на задгранична работа. В Търговския регистър няма намерени съвпадения за двете дружества.

 „Добрич“ ЕАД Година на приватизация: 1998 г. Приватизатор: „Добрич 98” ЕАД, Цена: 4,6 млн. лв.

През 2001 г. Агенцията за приватизация (АП) решава да предприеме стъпки за развалянето на договора за приватизация на обувния завод "Добрич" ЕАД поради трайно неизпълнение на поети ангажименти от страна на купувача . Едно от правните основания за това решение е, че купувачът все още не е изплатил дължимите вноски по сделката – платени са едва 266 640 долара. Другото основание е, че купувачът не е уредил дълговете към кредиторите на завода, както е обещал в договора, възлизащи на 7 млн. лева. Според договора "Добрич 98" е трябвало да инвестира 950 000 долара за срок от 3 години. С допълнително споразумение от 1999 г.тази програма е разсрочена за 4 г. като обема на инвестициите се запазва. Купувачът обаче отново не я изпълнява. "Добрич 98" е нарушил също и задължението да запази числеността на персонала на завода, който през 1999 г. е бил 1852 души. Според проверка на агенцията през същата година на работа са останали само 1072 души и Агенцията е начислила 2 878 902 лв. неустойка. Тя също не е платена от купувача. За 2000 г. купувачът не е представял отчет за дейността си, което е равносилно на неизпълнение на ангажиментите. Историята на най-големия обувен завод на Балканите приключва през 2008 г.

 „Сердика-90“ АД Година на приватизация: 1997 г. Приватизатор: „Булмийт трейдинг” ЕООД, Цена: $1,2 млн.

"Сердика 90" АД гр. Добрич е създадено през 1959 г. Фирмата е традиционен и основен производител и търговец на млечни продукти в България и на международните пазари. Приватизаторът плаща за предприятието на два етапа и обещава инвестиции в размер на 630 хил. долара и увеличение на персонала със сто души. Десет години по-късно собствеността отново се сменя. Предприятието става собственост на испанския фонд GED, заедно с друго млечно предприятие „Фама”. Фама ЕАД става мажоритарен собственик на Сердика-90 АД.

За 2008 г. фирмата има годишни приходи от продажби над 27 млн. лева. В предприятието по това време работят над 200 души.

През 2009 г. фирмата спира цеховете си за сирене и кашкавал, звената за изкупуване на мляко освободени са от работа 93 души от общо 120. Причината била световна икономическа криза и сивият сектор. През 2011г. „Фама Сердика” е продадена на "Фермер 2006", зад която стои  "Белла България". Година по-късно холдингът разпродава активи на изпадналото в несъстоятелност млекопреработвателно дружество.

„Металснаб холдинг“ ЕАД Година на приватизация: 1999 г. Приватизатор: Klockner & Co Aktiengesellschaft, Цена: 1,2 млн. марки

В началото на 2013г. Хъс ООД закупи най-старото българското подразделение за дистрибуция на метали „Металснаб" от  Kloeckner Germany AG, като преименува дружеството в „Металснаб България" АД, и запази дейността му.

Днес компанията е водеща в търговията и дистрибуцията на метали и метални продукти в България и на Балканите. На страницата им не може да се намери актуален финансов отчет, нито брой работни места, но няма начислявани неустойки от АПСПК по изпълнение на приватизационни договор.

 „Свиневъдство – Пловдив“  ЕАД Година на приватизация: 1995 г. Приватизатор: „Пълдин-Агро” АД, Цена: 600 лв.

След приватизацията на това предприятие не могат да бъдат открите данни за развитие на компанията, освен вестникарските публикации, които указват, че собственикът е червения функционер Георги Гергов. Липсва информация и в публичните регистри.

„Бургаски корабостроителници“ ЕАД Година на приватизация: 2000 г. Приватизатор: ”Бургаска корабостроителница” АД (Васил Божков), Цена: 1,4 млн. лв.

Зад приватизацията на корабостроителниците стои олигархът Васил Божков, но по-късно поради неизплатени 16 млн.лв. дългове компанията е продадена от ПИБ.
През 2015 г. фирмата е обявена в несъстоятелност и нейният синдик започва разпродажба на имуществото й.  Компанията се управлява толкова некомпетентно, че въпреки спечелени поръчки за ремонти на кораби и строеж на катамаран за община Бургас, фирмата фалира. След приватизацията заводът е в лошо финасово състояние, като през 2010 г. загубите са за 14,317 млн. лева. Броят на работниците намалява - от 1000 в най-добрите години, в завода остават стотина души. Преди години клиенти на завода са били компании от 30 държави. Според самия Божков той е бил собствесник на завода до март 2013, когато го продава на друг собственик, но през октомври същата година са поискани обезпечителни мерки за евентуално производство по несъстоятелност.

 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg