EUR 1.9558
USD 1.7296
CHF 1.7217
GBP 2.2898
CNY 2.5761
you tube
mobile version

Църковната икономика & опит за измерване III

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Църковната икономика & опит за измерване III

mail10:09 | 27.02.2019прегледи 2585 коментарикоментари 0


Българска православна църква, според синодалните архиви преди национализацията след 1944 година е владеела 329 436 дка ниви, лозя, ливади и градини на обща стойност около 800 млн. лева (изчисленията са по средни цени за дка към 2003 г.). Стоте манастира са притежавали 191 000 дка земя, 30 000 дка ниви, 7000 дка ливади, 1500 дка гори, 1500 дка лозя, 17 000 дка пасбища и 256 дка градини. Църквата е била собственик и на 113 солници, част от които са закрити, а други приватизирани. Данните за градските имоти не са съвсем точни, но Православната църква в началото на века (преди възстановяването на собствеността й) е очаквала да й бъдат върнати общо 3190 дка земя в регулация и принадлежащите сгради в най-атрактивните зони на населените места.

Гл. ас. д-р Петкан Илиев

Трета част/ Първа и втора част могат да се видят тук и тук

Превръщането на религията в един от значимите фактори на съвременното българско общество изисква формирането на методология и система за оценка и анализ на нейната социално-икономическа дейност, включително и поради факта, че религиозната сфера оказва влияние върху социалната и стопанска политика и дейности в обществото.

Религиозните организации и институции не са изолирани в рамките на обществено-икономическия живот. От една страна, те се явяват в ролята си на духовни институционални единици, разпространяващи своето вероучение и провеждащи обреди и церемонии, а от друга – те са пълноправни участници в социалния живот и стопанския оборот. В рамките на своята многостранна дейност те сключват и осъществяват договорни взаимоотношения с други контрагенти (бизнес организации, нестопански организации/ЮЛНЦ, граждани и пр.), с органите на властта и държавата като цяло. Тези взаимоотношения играят съществена роля за формирането на обществено-икономическия живот, поради което е необходимо създаването и осъществяването на точна оценка и измерване на социално-икономическата дейност на религиозните организации.

Когато става въпрос за икономически отношения, там винаги присъства и разбирането за ползите от тези взаимоотношения. Доколкото църквата е изградена върху т. нар. статусна йерархия, то всяко ниво от тази йерархическа стълба разглежда от своя гледна точка икономическите ползи или загуби. Това от своя страна поражда не само необходимостта от анализ на икономическите отношения между клира/църквата и вярващите, но до известна степен провокира и анализ на съществуваща определена комерсиализация на вътрешно църковните отношения.

НСИ не изследва и не отчита пряко дейността (религиозна и социално-икономическа) на религиозните организации. Националната статистика обработва годишните отчети на Юридическите лица с нестопанска цел, като в това число включва и дейността на религиозните организации.

На първо място, този сектор генерира определена заетост в българската икономика. За 2014 г. секторът „Дейност на религиозни организации“ е формирал заетост от 2 130 души, от които около 1620 са заетите в дейности на организации свързани с БПЦ. На фона на заетостта, която официалната статистика измерва (по данни на НСИ за 2014 г., коефициента на заетост е 48% или над 2 981 000 заети лица на 15 и повече навършени години) това е прекалено малко, но трябва да имаме предвид, че тази заетост е свързана с религиозната дейност на вероизповеданията, но само от страна на нестопанските организации (Вж. Таблица 1). Нещо повече, към това число трябва да прибавим и заетите с пряка религиозна дейност от страна на църквите като юридически лица.[1] Официална информация за точния брой на свещенослужителите в БПЦ няма, въпреки, че през 2011 г. в началото на януари от Инспекцията по труда с писмо до Светия синод и до тогавашния патриарх Максим e изпратено искане да бъде предоставена информация за точния брой на свещениците у нас. Отговор обаче така и не е получен. Според чл. 29 от Закона за вероизповеданията трудовите правоотношения на духовните лица се уреждат съгласно устава на съответната религиозна институция, трудовото и социалното законодателство. Това създава легална възможност всяко от вероизповеданията да уреди по свой собствен начин в уставите си трудовите правоотношения със своите служители. Ако това не е уредено, следва да се прилагат нормите на Кодекса на труда.

Според неофициални данни броят на духовниците във всички йерархични нива на БПЦ в началото на десетилетието е около 1050 човека. Друга неофициална информация регистрира факта, че „от началото на 90-те години до днес броят на свещениците е намалял 3 пъти до 1300. Най-много богослужители има в Софийската митрополия - 400, следвана от Пловдивската и Варненската. Най-малко свещенослужители има Видинската епархия.

Изт. Национален статистически институт, 2016

Освен пряката заетост нестопанският сектор, вкл. ЮЛНЦ извършващи религиозна дейност генерират и допълнителна заетост чрез членската си маса и доброволчеството. За периода 2009-2014 г. броят на членовете на нестопанските организации извършващи религиозна дейност се е колебаел между 20 и 26 хиляди човека. Към това трябва да прибавим и доброволните сътрудници, чиито брой за последните три наблюдавани години (2012 г., 2013 г. и 2014 г.) надхвърля 3000 души. Интересна е тенденцията през последните години на намаляване броя на членовете на ЮЛНЦ извършващи религиозна дейност, а в същото време расте броя на доброволните сътрудници, който достига 5563 човека през 2014 г.

На практика, ЮЛНЦ, извършващи дейност на религиозни организации, от своя страна също правят разходи за нестопански дейности, които са с несъществен дял в общите за страната разходи от подобна дейност на нестопанските организации - 4,48% за 2014 г.. Като абсолютна сума това са 37,5 млн. лв., които разпределени по вероизповедание означава, че дейността на религиозните организации с нестопанска цел на БПЦ е формирала около 28,2 млн. лв. разходи за благотворителност, социално подпомагане (социални кухни, подслоняване на бездомни и пр.) и др. социални дейности.

За реализацията на направените разходи от ЮЛНЦ извършващи дейност като религиозни организации са необходими определени приходи, които да осигурят целесъобразното разходване на средствата. Наблюдава се разлика, която през различните години за периода 2009-2014 г. очертава както дефицит в техните бюджети (2009 г., 2010 г., 2013 г. и 2014 г.), така и бюджетен излишък (за 2011 и 2012 г.). Наличието на дефицит се обяснява с факта, че през тези години ЮЛНЦ извършващи дейност като религиозни организации са участвали в грантови схеми, вкл. по Оперативни програми, където е необходимо съфинансиране, тъй като безвъзмездната финансова помощ е покривала 70% от необходимия финансов ресурс за извършване на определените по съответния проект дейности.

Този принос на ЮЛНЦ извършващи дейност като религиозни организации в общите приходи и разходи на нестопанските организации е още по-малък, когато това се отнася до приходите и разходите от стопанска дейност, съответно 3,32% - за приходите и 2,73% за разходите за 2014 г.

Целият текст може да бъде видят тук.

----------------

[1]В православната църква има три степени на свещенослужение: епископска, презвитерска (свещеническа) и дяконска.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg