EUR 1.9558
USD 1.6582
CHF 1.6722
GBP 2.1881
CNY 2.4998
you tube
mobile version

Три сценария за енергетиката до 2050

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Три сценария за енергетиката до 2050

mail05:00 | 01.11.2017прегледи 10338 коментарикоментари 0


Центърът за изследване на демокрацията  представи резултатите от трите сценария за бъдещето на електроенергетиката в България и очерта основните изводи за енергийната стратегия на България. Сценариите за пълна декарбонизация на сектора до 2050 г. са изградени на базата на данни и инструменти за моделиране, използвани от ЕК и разработени от Центъра в сътрудничество с Регионалния център за изследване на енергийни политики (REKK), Будапеща, Техническия университет във Виена, белградския Координационен център за електричество (EKC) и унгарската консултантска компания OG Research.

Трите сценария за бъдещото развитие на сектора са:

Сценарий „Без цел“. Отразява изпълнението на съществуващите енергийни политики (включително изпълнението на целите на ЕС за възобновяема енергия за 2020 г. и изграждането на всички електроцентрали, включени в официалните документи за планиране), съчетано с повишаващата се цена на въглеродните емисии, но без целите за намаляването им към 2050 г. в страните – членки на ЕС или страните – кандидатки за членство;

Сценарий „Декарбонизация“. Отразява дългосрочна стратегия за намаляване на емисиите на въглероден двуокис с 96,7% (за България) в съответствие с целите на ЕС за намаляване на въглеродните емисии на електроенергийния сектор като цяло до 2050 г., дължащо се на нарастващата цена на квотите за емисии и силната държавна подкрепа за ВЕИ;

 Сценарий „Забавена декарбонизация“. Той включва първоначално изпълнение на настоящите, национални, инвестиционни планове, последвано от промяна в посоката на политиката след 2035 г., което води до реализирането на почти същата цел за намаляване на емисиите през 2050 г. като при сценария Декарбонизация”. Трансформацията отново се дължи на повишаването на цената на емисиите и увеличаването на подкрепата за ВЕИ след 2035 г.

Резултатите от моделирането за България показват, че при сценариите с амбициозна цел за декарбонизация и съответните схеми за подпомагане на ВЕИ, страната ще има енергиен микс от 53-54 % възобновяеми източници до 2050 г., предимно базирани на слънчева и вятърна енергия, и както и водно-електрически мощности. Сценарият „Декарбонизация” предполага още по-големи инвестиции от около 16,5 млрд. евро, но само около 4 млрд. евро държавна помощ за период от три десетилетия поради по-бързото затваряне на въглищните централи. Увеличаващите се цени на въглеродните емисии, въглищата и природния газ обаче ще доведе до увеличение на цените на едро на електроенергията в България от средно 34 евро/ МВтч през 2016 г. до над 74 евро/МВтч. При тази проектирана усреднена цена на електроенергията през 2050 г., въвеждането в експлоатация на нови ядрени мощности би било неоправдано, тъй като единичната цена на електроенергията, която би позволила проектът „Белене” да покрива разходите си, е поне 80 евро/МВтч. Поради бързо покачващите се цени на въглеродните емисии, въглищните и лигнитните мощности ще бъдат изведени от пазара при всички сценарии.

 

Последици за енергийната сигурност

Декарбонизацията на електроенергийния сектор носи значителни последствия за българската енергийна сигурност, които оказват сериозно влияние върху дългосрочната политическа рамка за сигурността на доставките и достъпността на енергията. Резултатите от модела на SEERMAP показват, че най-евтиният начин за декарбонизиране на електроенергийния сектор в България би бил замяната на остарелите въглищни електроцентрали с възобновяеми енергийни източници (предимно вятърни и соларни централи). При всички сценарии, разходът на домакинствата за електроенергия, като дял от доходите им, ще се удвои средно до около 8,5 % през 2050 г, което представлява значителен риск за увеличаване на енергийната бедност в страната. Това обаче би трябвало да се компенсира от икономическия растеж. При сценария „Декарбонизация” нивото на БВП е средно около 2 % по-високо към 2050 г. в сравнение с базовия сценарий за икономическото развитие на страната.

Препоръки за създаването на дългосрочна енергийна стратегия

Изложените сценарии са пример за ефективен механизъм за планиране на енергийната политика. Заключенията от тях предполагат вземането на трудни решения, със сериозни социално-икономически последствия и изискват извънредно високо ниво на прозрачност и информиран обществен дебат. Анализът на Центъра за изследване на демокрацията съдържа редица препоръки, които да подпомогнат българското правителство при разработването на последователна рамка за вземане на решение в сектора на енергетиката:

Държавата ще трябва да създаде благоприятна данъчна и регулаторна среда, за да стимулира фирмите да направят високите, първоначални разходи в замяна на ниски разходи за експлоатация и поддръжка в бъдеще. Натискът от увеличената държавна подкрепа за изграждане на нов капацитет на ВЕИ не трябва да се налага на държавните електроенергийни компании, а трябва да бъде поет от ликвиден, напълно либерализиран пазар без дългосрочни договори за закупуване на електроенергия.

България трябва да работи в тясно сътрудничество със своите съседи, за да завърши свързването на пазарите и да създаде регионална електроенергийна борса за по-ефективния обмен на електроенергия.

Българското правителство не трябва да взема прибързани решения по отношение на предстоящия дисбаланс на електроенергийния пазар, като се впуска в скъпоструващи мащабни проекти като „Белене“, преди да е изчислило дългосрочната цена на ядрената енергия в сравнение с цената на алтернативни решения, базирани на ниски въглеродни емисии.

Тъй като при всички сценарии природният газ ще играе преходна роля (най-силна в сценария „Без цел”), правителството ще трябва да ускори усилията си за пълна либерализация на пазара на природен газ, да завърши всички междусистемни връзки със съседните държави и да предоговори дългосрочните си ангажименти при по-добри условия, в зависимост от нивото на диверсификация на газовите доставки.

снимки:pixabay.com


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg