Порочният кръг на кредитирането

Най-ключовите проблеми на кредитния сектор в България са липсата на добра финансова култура на гражданите, както и недостатъчно прозрачните условия и липсата на анализ на кредитоспособността на клиента, практикувани широко на пазара. Тези предпоставки, заедно с липсата на утвърдени стандарти в небанковия сектор и реално работеща законова рамка, са основните причинители на проблема със свръхзадлъжнялостта в България. Този феномен се случва, когато месечните разходи надхвърлят месечните приходи, като често основно перо в разходите се явяват кредитните вноски. Наблюдава се особено негативна тенденция за растеж на свръхзадлъжнялостта в България, породена най-вече от масова липса на адекватно планиране на семейния бюджет, водещо до честа необходимост от бързо оборотно финансиране. Тези изводи бяха направени на дискусията, организирана от Международната обществена кампания ВЗИМАЙ КРЕДИТИ РАЗУМНО, която тази година включва 23 институции от общо 15 държави, сред които пионерно е и България.
Порочният кръг, при който човек тегли кредит след кредит, е най-разпространен в по-малките населени места извън столицата, където отпускането на бързи кредити е още по-неконтролирано и по-лесно достъпно за гражданите, които не съумяват да управляват добре своите финанси.
По време на дискусията бяха представени данни, че средно 75% от хората, които търсят рефинансиране на кредитите си, го правят заради свръхзадлъжнялост.
Наличието на няколко кредита, заедно с използването на скрито оскъпяване в сектора, създава ситуация на практическа неплатежоспособност – все повече граждани са принудени да плащат вноски по кредитите си, които надвишават месечния им доход. Статистиката на домакинства допуснали просрочия в обслужване на кредитите си, което е един от първите сигнали за свръхзадлъжнялост, е силно-негативна в полза на България спрямо средните за Европа показатели.
България се намира на челни позиции в просрочията по кредитите на домакинствата спрямо броя население. Със същият процент – 27.4%, е Кипър, а Румъния е веднага след нас с 27%. Единствено Гърция е пред всички останали с 33.9%.
Тези проблеми сигнализират за сериозната нужда от регулиране и подобряване на прозрачността на сектора в страната, което може да се постигне с различни законови промени, заимствани от добрите практики в Европа. На дискусията беше даден за пример утвърденият от ЕК Европейски кодекс за добри практики при предоставянето на микрокредити.
В България бе приет закон за ограничения на годишната лихва за потребителските кредити до 50%, който за съжаление задълбочи проблема. Нужно е да се потърси отговор на въпросите какво могат да направят отговорните държавни органи за трайното решаване на проблемната ситуация у нас.