EUR 1.9558
USD 1.6582
CHF 1.6722
GBP 2.1881
CNY 2.4998
you tube
mobile version

Новата ОСП добива очертания

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Новата ОСП добива очертания

mail09:05 | 03.11.2017прегледи 7806 коментарикоментари 0


ИнтелиАгро
Нагласите за новата ОСП след 2020 г. вече се оформят и предвещават не особено радикална реформа. Засега. Става все по-ясно, че аграрният сектор ще трябва да преглътне орязване на бюджета на ниво ЕС заради новите реалности, пред които се изправя Европа (имиграция, сигурност, Brexit и пр.). Но също така става все по-ясно e и друго. А именно, че настоящите рамки на схемите и мерките за подпомагане не водят до достатъчно добри крайни резултати. Но такива трябва да се търсят и могат да бъдат намерени. И ако в сгъстената програма до 2020 г. в Брюксел (преговори по финансова рамка, нов Европарламент, нов комисар и т.н.) това ще бъде трудно, то в началото на новото десетилетие ще се намери достатъчно време за пълна ревизия.

Аграрната политика губи позиции

По време на втория дебат „ОСП след 2020 – Изборът на България“ представителят на Главна дирекция „Земеделие“ в ЕК, Иман Буут, даде ясно да се разбере, че новата ОСП не бива да се разглежда сама по себе си, а в рамките на цялостната политика на ЕС през призмата на десетте приоритета, поставени от ЕК (ръст на заетостта, икономиката и инвестициите; свързан, дигитален общ пазар; гъвкав енергиен пазар; задълбочаване на икономическите връзки в рамките на Общия пазар с акцент; по-тесен монетарен съюз; балансирано търговско споразумение със САЩ; справедливост и опазване основните права; миграция; по-сериозна роля на Европа на глобалната сцена; съюз на демократичната промяна). От своя страна политиката на ЕС трябва да се съобразява с приоритети на ООН за глобално развитие, от които само част засягат аграрната политика. Няма как всичко това да се постигне с намаления бюджет, който се очертава с излизането на Обединеното кралство от ЕС. Всяка политика трябва да бъде добре защитена, за да получи финансиране, а напоследък аграрната губи позиции. Освен това е необходима много по-голяма гъвкавост при разпределяне средствата с оглед растящите предизвикателства пред Общността, за което загатна и президентът на Франция Макрон в речта си за бъдещето на ЕС. В подобен дух беше и изказването на вицепремиера Томислав Дончев при откриването на дебата. От всичко това остава общото впечатление, че въпреки, че никой не отрича нейната важност, аграрната политика в бъдеще едва ли ще е топ приоритетът на Европа.

Нещо старо

На този етап позициите на повечето държави в ЕС, вкл. представилите се в дебата в София Франция, Испания, Полша и Ирландия, предвиждат запазване сегашната структура и вид на ОСП. Дали това се дължи на направени анализи и доказани ползи от прилагането на досегашните политики или по-скоро е плод на ясното съзнание, че до 2020 сериозна реформа няма да има, не е съвсем ясно. Всички страни се обявяват за запазването на директните плащания, гъвкава обвързана подкрепа, насочена целево към избрани сектори и по-ефективни зелени схеми. Разбира се, наблюдават се и някои противоречия по оста стари - нови държави-членки, като новите настояват за отпадане на историческия подход при определяне на директните плащания и отхвърлят възможността, подхвърлена от Германия, да се въведе националното съфинансиране за тях. Именно върху тези не дотам революционни въпроси сякаш ще се съсредоточат преговорите по Първи стълб на ОСП в следващите месеци.

Нещо ново

Нужда от много по-радикални промени в политиката обаче виждат експертите. Едно от най-видните имена по темата ОСП, анализаторът Алън Матюс, заяви категорично по време на форума, че е необходимо средствата на земеделската политика в бъдеще да се разпределят много по-целенасочено. Според него плащането на хектар е било важен момент в прехода от предходната реформа на ОСП, но вече е време за следващата стъпка и трябва да се търси много по-голяма ефективност от безвъзмездната подкрепа.

Също така, въпреки запазването на статуквото, което се очертава, като тънка червена линия през всички позиции, представени в София, а и по време на предходния дебат в Пловдив, преминава нуждата от въвеждането и засилването на мерките за управление на риска и на финансовите инструменти, в които мнозина виждат бъдещето на ОСП. По тези две теми гости на дебата бяха представители на Европейската комисия, ГД „Земеделие“ към ЕК, на Европейската инвестиционна банка, както и на консултантската компания ECORYS. От презентациите им стана ясно, че европейските институции и бизнес мислят в посока въвеждане на по-пазарно ориентирани и целенасочени мерки за осигуряване на подкрепа на фермерите, преработвателите и предприемачите в селските райони, за които тепърва много ще се говори.

Нещо назаем

На фона на всичко чуто по време на форума, къде по-радикално, къде не, естествено възниква въпросът „Къде сме ние?“.

Част от земеделският бранш избърза да представи своя позиция за бъдещето на ОСП ден преди втория публичен дебат bCAP 2020. Тази позиция веднага бе прегърната от Министерството на земеделието, храните и горите. Въпросният документ стъпва на статуквото и се опитва да направи всички доволни без да отчита реалностите на ограниченото финансиране на ОСП в бъдеще. Не се вземат предвид и анализите относно ефектите от прилагането на ОСП в България досега. Като цяло идеите, залегнали в документа звучат твърде познато, напомняйки на различни политически текстове, представени официално през последния месец в Европа и са разписани в странно административен изказ.

Друг парадокс е, че успоредно с „общата“ позиция, една от най-влиятелните организации, чието име фигурира сред подкрепилите я – тази на зърнопроизводителите, разпространи своите възгледи за бъдещето на ОСП, които доста се различават от разписаното в нея. Биопроизводителите пък напълно отхвърлиха документа и заявиха, че е бил раздаден на браншовите организации един час преди срещата в МЗХГ.

Все пак някакво начало е поставено и браншът започва най-сетне да работи заедно. Но  важно в крайна сметка е как става това – доколко прозрачен и обективен е процесът, респективно доколко е легитимен.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg