EUR 1.9558
USD 1.7658
CHF 1.8019
GBP 2.1485
CNY 3.9870
you tube
mobile version

Мутацията Белене

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Мутацията Белене

mail09:00 | 02.04.2012прегледи 830 коментарикоментари 0


Красен Станчев, ИПИ

Март не е добър месец за АЕЦ „Белене”. Предистория и резултат
В края на февруари и началото на март 1990 г. започнаха протестите на свищовлии срещу почти завършената централа, а правителството на Луканов осъзна, че няма пари да я довърши и екип на БАН започна работата си върху оценката на проекта (заключението бе отрицателно). На 12 март 1991 г. комисията по опазване на околната среда на Великото народно събрание прие становище, че проектът е по-скоро рисков от екологично и стопанско гледище (през август с.г. правителството на Попов замрази АЕЦ „Белене”). През март 2007 г. Икономическият институт на БАН излезе със становище, че „доизграждане на АЕЦ „Белене” не се налага”. На 28 март м.г. работна група на Института за пазарна икономика публикува своя анализ, който показа, че “Белене” е ненужна, скъпа и рискова централа.[ii] Вчера, една година след публикуването на нашия доклад, правителството на Борисов взе решение да спре проекта, отново поради икономически и фискални причини.
Като участник във всичко това и ръководител на оценката на ИПИ не мога да скрия, че изпитвам известно интелектуално удовлетворение. Дължа благодарност на своите съавтори: Костадинова, Босев, Касчиев, Лаков, Райков, Цветанов и Чобанов, и на колегите от ИПИ. Отговорността за съдържанието и окончателния вид на доклада, разбира се, е изцяло моя.
Нашите становища са практически потвърдени от независими източници като Института за енергиен мениджмънт, от бившия зам.-министър на атомната енергетика на Руската Федерация и настоящ директор на Института за изследване на естествените монополи[iii], от развитията в икономиката и енергетиката на България за изминалата година и в крайна сметка от вчерашното решение на Министерския съвет. Очаквам и докладът на HSBC да даде същите или житейски по-неприемливи от нашите оценки за цената на финансирането и електроенергията от вече като че ли спрения проект „Белене”. Технически погледнато, нашите допускания бяха консервативни, в полза на имиджа на „Белене”: ние заложихме два пъти по-дълъг период на изкупуване на инвестицията и не пресмятахме оскъпяване поради конюнктурата след „Фукушима”, забавяне и корупция. В крайна сметка обаче положителните страни на вчерашното решение се изчерпват с това, че преките загуби от проекта „Белене” за българските граждани се ограничават до 2 милиарда лева, вместо вероятните 4-5-6 милиарда.

Мутацията
На пръв поглед грозната гъсеница „Белене” се превърна вчера в две красиви пеперуди – паро-газова централата на площадката и нов блок в АЕЦ „Козлодуй”. Но тези две пеперуди са нарисувани само на тавана на въображението на правителството.

Първо, нито едно от тези начинания не е необходимо от гледна точка на електроенергийния баланс на страната.
Към 2020 г. излишъкът ще бъде 15,3%, а към 2025 – 16%. От една страна това е разумен резерв, а от друга е възможност за износ от страна на няколко български фирми. Тези фирми са свързани политически най-вече с БСП. Но те искат повече и с това се обяснява поддръжката на политиците от тази партия (а преди това и на тези от НДСВ) за екстензивното развитие на българската енергетика и за започването на проекта АЕЦ „Белене”. Когато днес ГЕРБ продължава същата политика, а СДС се възхищава на взетото вчера решение, те всъщност защитават интереса на тези фирми и на няколкото доставчици на услуги за новите проекти.
Новата мощност от 7-ми блок в „Козлодуй” ще е базова и именно затова не е нужна. В момента базовите мощности на българската електроенергийна система са около 70% и това е проблем за нейното управление и ефективност. Паро-газовата централа ще е върхова и затова не е нужна: такива в системата са „Цанков камък” и „Горна Арда” (които това правителство критикува като скъпи).
Второ, негативите от „Белене”, макар и по-малко от вероятните при сценарий завършване на тази централа, ще бъдат все пак заплатени от българските граждани и потребители на електроенергия. Това ще се случи неизбежно поради простото обстоятелство, че НЕК ще трябва да доизплати доставките от Атомстройекспорт и върне заемите. Това няма как да стане, освен чрез събиране на пари през цените на електроенергията.
Към преките загуби от проекта „Белене” до момента следва да се добавят и не съвсем видимите пропуснати възможности от осъвременяване на ТЕЦ от местни източници. Става дума за бездействие и умишлено неправилни действия на предишното и сегашното правителство спрямо „Брикел”, „Бобовдол” и „Варна”. Тяхната обща мощност е равна на предполагаемата мощност на „Белене”, а осъвременяването им до стандартите на ЕС за емисии би било равно на 10-20% от досега пропилените средства за „Белене”. (Ако „Брикел” може спокойно да бъде погребан, другите две са с мощност 1 900 мегавата.)
 

Трето, вследствие на вчерашното решение пряко заинтересованите от „Белене” български и руски фирми печелят вместо една – две играчки. Това са два големи проекта. В „Козлодуй” ще трябва да се строи „гнездо” за новия реактор, което ще струва почти толкова, колкото „гьола” в Белене. А там за новата централа ще е необходима практически същата инфраструктура като за АЕЦ „Белене”. Това ще са разходи на НЕК, т.е. на потребителите на електроенергия.
Както и предишните две правителства, така и това изглежда си мисли, че открива нещо като вечен двигател: започваш големи проекти, мобилизираш поръчки, фирми и средства, след това ги затваряш, защото са неизгодни за икономиката и започваш нови подобни проекти. А мнозинството български граждани и фирми получават на гол тумбак чифте централи.
Четвърто, ако се осъществят двата проекта, руските фирми и техните приятели остават в бизнеса, българската енергетика изпада в по-голяма зависимост, а българските потребители не ще получат по-ниски цени на природния газ нито от изключителния доставчик Газпром, нито от Боташ (турският аналог на Газпром). Причините са точкова очевидни, че няма защо да се обясняват.
Какво да се прави
Чл. 45, ал. 2 от Закона за безопасното използване на ядрената енергия изисква решението нова ядрена мощност да се вземе след оценка на „ядрената безопасност и радиационната защита, въздействието върху околната среда и физическата защита”, на „социално-икономическото значение от изграждането на ядрена централа за страната или за отделни региони” и на „радиоактивните отпадъци и отработеното ядрено гориво, които се получават в резултат на дейността на ядрена централа, и тяхното управление”. За АЕЦ „Белене” тези изисквания не бяха спазени, особено второто от тях. За всяка паро-газова централа важи общото изискване за анализ на обществени ползи и разходи. Всяко неспазване на тези процедури ще поражда съмнения у потенциалните инвеститори). Вчерашното решение е реалистично по повод половинчатите и вредни решения за „Белене” на своите предшественици, но е също толкова нереалистично и необосновано по повод собствените си начинания, колкото бяха подходите Сакскобурготски и Станишев. За независимите наблюдатели това е свидетелство за пълен и предполагаемо целенасочен хаос в управлението на българската енергетика.
Положението обаче е все още поправимо. Следва да се направи следното:
Инвентаризация на мощностите;
Нов реалистичен енергиен баланс;
Осъвременяване на действащите въглищни ТЕЦ, инвестиции в централи с местен ресурс, включително нова 500-700 мегаватова централа в Марица-Изток и осъвременяване на водните централи;
Отмяна на мораториума за проучване на находища за шистов газ; преосмисляне на сегашния приоритет, отдаден на паро-газовите централи с доставки от Газпром;
Разнообразяване на доставките на газ (след като Грузия е успяла да направи това, не е ясно защо за България да не е възможно);
Премахване на БЕХ (създаден заради „Белене”);
Либерализация на електропреносната мрежа и пазара.
С тези мерки трябва да се бърза, а не с играчките на досегашните облагодетелствани от системката.

Бележки
[i] Авторът е управител на КС 2 ЕООД и председател на Управителния съвет на Института за пазарна икономика. За първи път статията е публикувана със съкращения във в-к „Труд” на 30 март 2012 г.
[ii] Вж.: Изследване на ИПИ: Какво да се прави с проекта АЕЦ “Белене” (28 март 2011): http://ime.bg/bg/articles/izsledvane-na-ipi-kakvo-da-se-pravi-s-proekta-aec-belene-28-mart-2011, някои от твърденията по-долу повтарят оценките на този доклад.
[iii] Вж.: Б.И. Ниматулин. Атомная энергетика России. Реальность, вызовы и иллюзии, доступно на страница на „ПроАтом”:

 


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg