МТСП: Национална стратегия срещу бедността

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

МТСП: Национална стратегия срещу бедността

mail11:40 | 10.02.2012прегледи 664 коментарикоментари 1


Актуализация на Националната програма за реформи 2011-2015 г., която да обхване периода до 2020 г., както и самостоятелна Национална стратегия за намаляване на бедността и насърчаване на социалното включване до 2020 г. подготвя МТСП. Това съобщиха за БТА експерти от Министерството на труда и социалната политика. Те бяха помолени да коментират последните данни от Европейското изследване на доходите и условията на живот /EU-SILC 2010/ на Евростат, според които в Европа най-голяма част от населението е застрашено от бедност в България (42%) и в Румъния (41%). От МТСП уточняват, че делът на лицата в риск от бедност или социално изключване е 41.6%. Цитираните от Евростат данни се отнасят за комбинирания индикатор- бедност и социално изключване, а не само за бедността. Комбинираният индикатор включва лицата, живеещи в риск от бедност, материални лишения и домакинства с нисък интензитет на заетост. Равнището на бедност в България се определя въз основа на обективен индикатор- относителният дял на лицата, които живеят под прага на бедност, който е 60% от медианния доход, отбелязват експертите. За цитирания период на изследването- 2010 г., делът на лицата в риск от бедност преди социалните трансфери е 40.8%. След социалните трансфери делът на лицата в риск от бедност е 20.7%- това е процент на лицата, които живеят под прага на бедността. Целта на социалните трансфери е именно да се смекчи негативното влияние и да се намали риска от бедност. Съгласно данните на Евростат делът на лицата под 18 годишна възраст в риск от бедност след изплащането на социалните трансфери е 26.8% /преди социалните трансфери е 34.2%/, а делът на възрастните хора над 65 годишна възраст в риск от бедност след изплащането на социалните трансфери е 32.2% /преди социалните трансфери е 37.7%, а преди пенсиите е 79.1%/. Според данните за 2009 г. 35% от българите живеят в материални лишения. Индикаторът за материални лишения е субективен индикатор за бедност и социално изключване, който почива на твърденията на хората, а не на обективни критерии. Това е сбор от субективни индикатори, които всички държави в ЕС прилагат. Те показват субективната оценка и личните нагласи на лицата и домакинствата относно възможностите за задоволяване на определени нужди и потребности /изоставане с плащанията по кредит или наем, разходи за ток, вода, отопление, натовареност с плащането по взети заеми; способност на домакинството да си позволи със собствени средства едноседмична годишна почивка извън дома; способност на домакинството да си позволи консумация на месо, пилешко или риба всеки втори ден и други/. С този индикатор се регистрират отговорите, но не се проследява достоверността им, т.е. ако едно лице твърди, че не може да си позволи почивка, това се отразява статистически в индикатора за материални лишения, но не се извършва проверка дали отговаря на действителността, уточняват експертите. От МТСП отбелязват, че използването на структурните фондове на ЕС, както в настоящия, така и в бъдещия програмен период, са особено важен инструмент, който ще спомогне за намаляване на бедността и социалното изключване в България. Целите пред страната ни са да не допуснем бедността да нараства, да не допуснем загуба на работни места, загуба на доходи, влошаване на ситуацията за най-уязвимите групи, тъй като в условия на криза те са най-засегнатите, коментират експертите. Тъй като основният риск за изпадане в бедност на преобладаващата част от домакинствата в България се определя от тяхната икономическа активност и участието на пазара на труда, най-силен ефект за намаляване на бедността има включването на хората в заетост и съответно получаване на доходи от труд. Само така хората могат да излязат от зависимостта от социално подпомагане, заявяват от МТСП. Още през 2010 г. българското правителство си постави за цел намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 г. Към нея са дефинирани четири специфични подцели, насочени към най-рисковите групи - децата, възрастните хора, безработните и работещите бедни. Тъй като бедността не е само социален проблем, политиките и мерките за постигане на тези цели обхващат всички ключови области като - пазар на труда, доходи, образование и квалификация, деинституционализация, жилища, достъпна среда, доходи, здравеопазване, интеграция на уязвимите етнически групи, достъп до услуги и др. Всички мерки за намаляване на бедността обаче са в зависимост от икономическото развитие. Ето защо именно икономическият растеж и създаването на работни места са ключовите фактори за намаляване на бедността, заявяват от МТСП. Социалното министерство акцентира на политиката на правителството, което в условията на криза не намали размера на нито едно социално плащане и не премахна нито един вид помощ. Напротив, усилията са насочени към защитата на най-нискодоходните групи от населението, които са и най уязвими по отношение риска от бедност и социално изключване. От МТСП припомнят, че от 1 септември 2011 г. минималната работна заплата е увеличена от 240 на 270 лв., а от 1 май 2012 г. е заложено ново увеличение на минималната работна заплата на 290 лева. От 1 септември 2011 г. размерът на добавката, на която имат право пенсионерите, чиито съпрузи са починали (т.нар. вдовишка добавка) се увеличи от 20% на 26,5%, което е важна стъпка за повишаване доходите на пенсионерите. С тази мярка се увеличиха доходите на почти 600 000 пенсионери, отбелязват от социалното министерство.


 
Коментари
 
Стефан Христов - 07-02-2013 г. 09:36:37

Тъпите чиновници от МТСП в своята стратегия са "изтървали" групата на безработните инвалиди със по 120 лева инвалидна пенсия!Къде са ви програмите за инвалиди,некадърници???

 
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg

Българската стагнация и заплатите

06:50 | 05-15-14 | 4722