МВФ: Еврозоната втора след САЩ

Икономиката на еврозоната ще продължи да изостава от САЩ, ако не бъдат съгласувани усилията, целящи да стимулират търсенето чрез увеличаване на правителствените разходи и по-ниски данъци, чрез по-гъвкави пазари на труда и ако няма политики за избавяне на банките от т.нар. "лоши кредити", предупреди Международният валутен фонд.
В своя годишен преглед за състоянието на единния валутен блок, МВФ посочи, че ситуацията в Гърция остава неизяснена и продължава да бъде ключов източник на несигурност, но въпреки това заплахата от заразен ефект е отслабнала в сравнение с първите години на дълговата криза в региона.
Икономическото възстановяване на еврозоната се засилва, но все още остава уязвимо и в риск от развитията в Гърция, посочи МВФ, но допълни, че рисковете пред растежа са станали по-балансирани.
Фондът обаче предупреди, че еврозоната е изправена пред по-дългосрочни ограничения на скоростта на нейния икономически растеж, които ще доведат до по-нататъшно изоставяне на доходите спрямо тези в САЩ през следващите пет години, ако правителствата не предприемат незабавни действия.
Фондът призова правителствата в региона да се възползват от по-ниските лихви, предоставяни от програмата на ЕЦБ и от други възможности за маневриране, за да увеличат своите разходи и да намалят данъците, като МВФ преценява, че те биха могли да предприемат подобни стимулиращи мерки, равняващи се на 0,6% от общия брутен вътрешен продукт на еврозоната, без да бъдат нарушени бюджетните правила в съюза.
В допълнение към тези мерки за стимулиране на търсенето, МВФ заяви, че правителствата трябва да продължат реформите в пазара на труда, правейки по-лесно разкриването и съкращаването на работните места, като в същото време трябва да се премахнат и различията между тези с много високи и много ниски нива на сигурност по отношение на работното им място.
Фондът също така призова новият общ банков надзор на еврозоната да води "по-агресивна стратегия", която да включва отписване или преструктуриране на "лошите" (необслужваните) заеми, държани от банките.
Опитът на Европа контрастира рязко с този в последно време в САЩ и с опита на Япония от началото на века, когато, след техните финансови кризи, предприетите от тях агресивни политики спомогнаха за по-бързото възстановяване на кредитирането, посочи МВФ.
Ако бъдат предприети всички тези стъпки, Фондът очаква икономически растеж в еврозоната от 2,7% през тази и от 3,0% през 2016-а година спрямо настоящите прогнози за растеж съответно с 1,5% и с 1,7 процентни пункта.