Къде отиват старите перални & други уреди?

По данни на Евростат отпадъците от електрическо и електронно оборудване са най-бързо растящият поток от масово разпространени отпадъци, нарастващ с 3-5% годишно. Примери за такива отпадъци са компютри, монитори, принтери, хладилници, бойлери, перални, прахосмукачки, ютии, сешоари, телевизори, мобилни телефони, камери. И макар че България e изпълнила националните си цели по управление на отпадъците, целта на кръглата маса, проведена в София, организирана от сдружението на производителите на електродомакински уреди в България (Асоциация СЕСЕД България), бе подобряване управлението на отпадъците от електрическо и електронно оборудване (ЕЕО) в страната. Идеята е да се обсъдят конкретните проблеми на участниците в процеса и възможностите за тяхното решаване, както и да се подобри диалога между регулаторните органи и заинтересованите страни относно законодателството за опазване на околната среда.
Специално внимание на кръглата маса беше обърнато на готовността на България да отговори на изискванията на ЕС за управление на отпадъци и по-специално тяхното оползотворяване и рециклиране; осигуряването на адекватна база за събиране на отпадъци от ЕЕО (места за предаване, съдове на територията на дистрибуторите и магазините, общински пунктове); начина на информиране и мотивиране на хората да събират разделно; съдбата на събраните отпадъци и спазването на законовите изисквания за тяхното третиране; какво се случва с рециклираните и оползотворените материали от системите за оползотворяване (т.нар. вторични материали), финансирани от производителите.
„Законодателството в сферата на излезлите от употреба продукти е ключов елемент за постигане на по-ефективно използване на ресурсите в Европа, особено по отношение на отпадъците от електрическо и електронно оборудване. Обемът на събраните и рециклирани отпадъци постоянно се увеличава, поради инвестициите, които направиха производителите на домакинско оборудване, за да отговорят на изискванията на Директивата на ЕС за управлението на този вид отпадъци. Законодателството, вменяващо отговорност на производителя, повлия положително върху събирането и третирането на отпадъците от ЕЕО. Но също така важен е фактът, че отпадъците придобиха стойност, което привлече други играчи на пазара, които извършват дейности по събиране и третиране, наред с организациите на производителите“, посочи Корина Хагарти от СЕСЕД. „Kоличеството отпадъци от ЕЕО, което се събира извън създадените от производителите организации за управление на отпадъци, е почти същото или дори по-голямо от събраните извън официалната система. Поради тази причина е важно цялото образувано количество отпадъци от електрическо и електронно оборудване да се събира, отчита и третира в съответствие със законовите изисквания“, допълни Хагарти.
Експертите обърнаха внимание на променящите се икономически реалности през последните години. Отпадъците вече не са бреме и отговорност, а имат стойност и това предоставя реални възможности за икономическа дейност, от която се извлича печалба. Вторичните материали могат да генерират приходи, които да покрият значителна част от разходите на организациите по управление на отпадъци, или биха могли да бъдат използвани за производството на нови уреди и други продукти.