Какво означава пасивно строителство?

Пасивното строителство у нас прохожда, но все още не може да прекрачи границата към обществени сгради, коментира пред БТА арх. Георги Николов - председател на Управителния съвет на сдружение "Информационна група пасивни сгради България". В България вече са построени първите шест такива къщи, които се отопляват и охлаждат сами. Те се намират във Варна, Благоевград, София и пернишкото село Кладница.

Пасивните къщи спестяват десетократно повече енергия от стандартните, в които живеем, според специалистите. За отоплението на 1 кв.м от пасивната сграда се изразходват 15 квтч електричество годишно. Консумацията на съществуващите сгради е около 150 квтч/кв.м, по данни на сдружение "Информационна група пасивни сгради България". Общото потребление като първична енергия при пасивните къщи е с горен праг 120квтч/кв.м годишно. При познатите ни сгради този показател надхвърля 600 квтч. Пасивното строителство спестява енергия и дава комфорт, посочи арх. Николов. По думите му в този тип сгради няма проблем с теченията и в тях винаги е топло. Пасивната къща не се нуждае от отоплителни уреди, нейните радиатори са прозорците на юг. Тези принципи се знаят от стотици години в строителството. Още старите възрожденски къщи са ги прилагали - да има прозорци на юг, за да влиза слънцето, поясни експертът.

Основен елемент при изграждането на този тип сгради е изолацията, а тя е най-евтиният материал в строителството, твърди специалистът. Според него увеличаването на изолацията на 1 кв.м с 1 см струва 1 лв. Докато при масовите къщи изолацията е от 6 см до 10 см, при пасивните тя е между 20 см - 40 сантиметра. Освен перфектно изолирана от всички страни, пасивната къща е и херметизирана. При обикновените сгради духа вятър през цялата обвивка. В този процес се губи много енергия и се разрушава конструкцията, обясни арх. Николов. В пасивните къщи вентилационна система вкарва пресен въздух и изкарва мръсния. Двата потока се срещат, без да се смесват. По този начин повече от 90 процента от енергията се запазва вътре в сградата, уверява архитектът. Според него инвестицията се връща за 10-12 години, в зависимост от това какви строителни елементи се влагат.

Поради намаляване дела на новото строителство в условия на криза, съществуващите сгради могат да се реновират и по стандарта пасивна сграда, препоръчват специалистите. Обаче простият сбор от изолация, прозорци и вентилация без балансирани мерки не дава пасивна къща. Тя означава целенасочено проектиране и щадящо бюджета строителство, предупреждават експертите.

Европейска директива изисква до 2020 г. да бъдат направени такива нормативни промени, че сградите да станат нулево енергийни. Постигането на символичната консумация е възможно само на база на стандарта пасивна сграда, според специалистите. Остатъчната необходима енергия може да се произведе от възобновяеми източници - от слънцето чрез слънчеви панели и фотоволтаични инсталации за електричество, от геотермална енергия чрез термопомпи и т.н.

Производството на собствен ток не е черта на пасивната къща, а е допълнителна екстра, уточняват от бранша. Тя не е задължителна за постигане на стандарта, защото е доста скъпа като капиталовложение. Пасивното строителство у нас все още не може да прекрачи границата към обществени, офис-сгради, училища и детски градини. "В Европа този стандарт се развива от около 20 години, в Германия и Австрия са построени десетки хиляди пасивни сгради. Във Франкфурт е изграден цял квартал от общината, който е предоставен на бедните срещу символичен наем", разказа арх. Николов. У нас стандартът набира популярност от 3-4 години, засега предимно сред професионалната общност. Спестяването на кардинални количества енергия дава ново равнище на конкурентоспособност. По-бързото му разпространение ни прави независими от скъпите енергийни проекти, коментира арх. Николов.Той е оптимист, че няма да бъде далече времето, когато ще се появят не само пасивни квартали, но и пасивни градове.