EUR 1.9558
USD 1.7439
CHF 1.7628
GBP 2.1650
CNY 2.5357
you tube
mobile version

Дянков за WSJ: Bulgaria's Endless Protests

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Дянков за WSJ: Bulgaria's Endless Protests

mail07:00 | 30.07.2013прегледи 1007 коментарикоментари 0


"Защо българите са на улицата?", пита Дянков и отговаря: "Те искат България да стане нормална страна. И им е писнало да се чувстват като европейци втора ръка".
В последните дни България присъства в международния обмен не по приятни причини. От 45 дни десетки хиляди хора протестират ежедневно срещу правителството. Миналата седмица протестиращите обсадиха парламента, докато той все още заседаваше, блокирайки министри и депутати в една безсънна нощ. Полицията напразно опита да вдигне барикадите, ранявайки някои от протестиращите, с което само заздрави редиците им. Демонстрациите са най-дълготрайните от зората на демокрацията в България през 1990 г., пише бившият финансов министър.
Външен наблюдател би могъл да каже, че антиправителствените протести не са необичайни за Европа в последно време. Само погледнете Гърция, Португалия или Испания. Но протестите в България не са обикновени протести срещу мерките за строги икономии. Българската фискална къща е подредена. По данни на Евростат през 2012 г. страната е имала второто най-ниско съотношение между дълг и БВП в ЕС от 17% и четвъртият най-нисък бюджетен дефицит от 0,6%. В България затягането на коланите е минало. Минималната заплата беше увеличена с 30% в последните две години. Пенсиите се увеличиха с 10% през април. Защо тогава българите са на улицата? Те искат България да стане нормална страна. И им е писнало да се чувстват като европейци втора ръка, коментира Дянков.
Изследване на Евробарометър от миналата седмица показа, че 51% от българите заявяват, че не се чувстват граждани на ЕС. Тяхната страна се присъедини към съюза през 2007 г. с големи очаквания. С помощ от Брюксел хората се надяваха, че доходите и инвестициите ще нараснат, ще бъдат построени пътища, бюрокрацията ще бъде модернизирана и последните следи от комунизма ще изчезнат завинаги. На кратко България ще стане нормална страна, в която хората ще могат да отглеждат децата си.
Но не стана така. Инвестициите се увеличиха и с това се повишиха доходите, не толкова колкото се надяваха хората, а умерено. От началото на прехода към демокрация продължителността на живота нарасна със седем години благодарение на удвояването на бюджета за здравеопазване и бързото намаляване на пушенето. А парите от Брюксел доведоха до строеж на нова инфраструктура, особено по време на управлението на предишното правителство, оглавявано от Бойко Борисов, изтъква Дянков.
Но следите от комунистическата ера все още присъстват в България. Те не позволяват установяването на нормалност. Ще видим колко дълго ще се задържи настоящото правителство, оглавявано от премиера Пламен Орешарски. Изглежда, че то няма да има дълъг живот. Но който и да дойде на власт след това, ще се изправи пред същите проблеми. Българските политици трябва да извършат три смели реформи, за да си спечелят уважението на своите избиратели.
Първата е чрез реформиране на държавните служби за сигурност, включително ограничаването на участието на нейни бивши членове в обществения живот. Докато други източноевропейски страни бързо разформироваха тайната си полиция от времето на комунизма след разпадането на СССР, нито едно правителство не пожела или не успя да направи това в България. Правителството на Борисов забрани на бивши членове на тайната полиция да изпълняват дипломатическа служба, но по-широките усилия бяха възпрепятствани в парламента или в съдилищата.
В резултат на това членовете на тайната полиция от времето на комунизма все още оказват значително влияние в българските медии, финансов сектор и дори в парламента, където председателят на ДПС Лютви Местан е бивш служител на тайната полиция. Много известни криминални босове преди това са били служители на държавните служби за сигурност. Познанията и контактите, които са си спечелили днес им помагат да влияят на част от политическия елит и на някои институции, които трябва да подкрепят обществения ред, като разузнавателната служба, канцеларията на главния прокурор, Върховния административен съд и Конституционния съд.
Втората е енергийна реформа. Много политици използваха енергийния сектор като източник на незаконно политическо и лично финансиране. Това е остатък от съветската ера, когато Кремъл доставяше на България евтини петрол и газ в замяна на покорство. Българските власти продаваха част от петрола на пазарни цени и прибираха в джоба си разликата. Вариации на подобни практики все още съществуват.
Българското правителство трябва да либерализира сектора, доминиран от лошо управлявани държавни предприятия. Първично публично предлагане на държавния бегемот, Българския енергиен холдинг (БЕХ), ще донесе така необходимата прозрачност и също така ще намали корупцията.
Третото е реформирането на висшето образование. Неотдавнашно изследване на образователното министерство показа, че 52% от завършилите средното си образование тази пролет, са кандидатствали в университет в чужбина. Един на всеки шестима завършили средно училище миналата година са се записали в чужд университет. Мнозинството от тези ученици вероятно ще продължат кариерата си извън България. Това създава огромен натиск върху вътрешния пазар на труда, който бързо застарява.
По-добра система за финансиране на образователните институции би могла да помогне да подобряване на стандартите. Въз основа на пилотна програма, започнала през 2011 г., факултетите, които постигат по-добро пласиране на студентите си на пазара на труда, получават по-голяма финансова помощ от централното правителство. Тази програма може да бъде разширена, за да отпуска на университетите постепенно повече пари от бюджета всяка година. Но съпротивата е огромна, тъй като много от 53-те университета в България ще трябва да се адаптират бързо или ще изгубят студенти. Вече има средно по-малко студенти на университет в България, отколкото в другите страни от ЕС.
Тези три реформи - ограничаването на ролята на службите за сигурност в обществения живот и реформирането на енергийния сектор и на висшето образование, вървят ръка за ръка. Ресурсите, които сега се пилеят за службите за сигурност и в енергийния сектор, могат да бъдат пренасочени към подобряването на образованието, които в замяна на това ще допринесе за по-добре информирани избиратели на бъдещи избори. Това ще накара българските политици наистина да се притесняват, завършва Дянков. /БГНЕС
 

Ето и оригиналният текст, публикуван в WSJ:

Bulgaria's Endless Protests

No government in Sofia will have the esteem of its citizens until the vestiges of the communist era are eliminated from public life.

By SIMEON DJANKOV

Bulgaria is making the international headlines these days, and not for happy reasons. For 45 days and counting, there have been daily protests against the government, numbering in the tens of thousands. Protestors last week laid siege on Parliament while it was still in session, stranding ministers and MPs for one sleepless night. The police tried in vain to breach the barricades, hurting some protestors in the process and serving only to swell their ranks. The demonstrations are by now the longest-lasting since the dawn of Bulgaria's democracy in 1990.

An outsider might say that antigovernment protests are not uncommon in Europe nowadays. Just look at Greece, Portugal or Spain. But the protests in Bulgaria are not the garden-variety anti-austerity sort.

Bulgaria's fiscal house is in order: According to Eurostat, the country in 2012 had the second-lowest debt-to-GDP ratio in the European Union, at 17%, and the fourth-lowest budget deficit, at 0.6%. In Bulgaria, belt-tightening is a thing of the past. The minimum wage was increased by 30% in the last two years. Pensions rose by 10% in April.

Why, then, are Bulgarians taking to the streets? They want Bulgaria to become a normal country. And they are fed up feeling like second-rate Europeans.

In a Eurobarometer poll published last week, 51% of Bulgarians said they didn't feel like a citizen of the EU. Their country joined the union in 2007 with great expectations. With help from Brussels, people hoped, income and investment would rise, roads would be built, the bureaucracy would be modernized and the last traces of communism would forever be banished. Bulgaria, in short, would become a normal country, one in which you could raise your children.
Things didn't turn out this way. Investment rose and brought up incomes with it—not as much as people had hoped, but measurably. Since the beginning of the transition to democracy, life expectancy has increased by seven years due to a doubling of the health-care budget and a rapid decline in smoking. And money from Brussels did result in new infrastructure construction, especially during the previous government, led by Boyko Borisov, in which I served as deputy prime minister and finance minister.

But the vestiges of the communist era are still omnipresent in Bulgaria. They prevent normality from setting in.

It remains to be seen how long the current government, headed by Prime Minister Plamen Oresharski, can stay in office. A long life seems unlikely. But whoever comes to power next would face the same frustrations. Three bold reforms are needed for Bulgarian politicians to grow in esteem among their constituents.

The first is thorough reform of the state security services, including limiting their former members' involvement in public life. While other Eastern European countries quickly disbanded their communist-era secret police after the breakup of the Soviet Union, no government has wanted or managed to do so in Bulgaria. The Borisov government swept the diplomatic service of former secret police members, but broader efforts were stymied in Parliament or the courts.

As a result, members of the communist-era secret police still yield significant influence in Bulgaria's media, financial sector and even Parliament, where Lyutvi Mestan, the chairman of the Movement for Rights and Freedoms party, is a former secret police officer. Many notorious criminal bosses were formerly employed in the state security services. The knowledge and contacts they developed there help them today to influence some of the political elite as well as certain institutions that should support public order, such as the intelligence service, the prosecutor general's office, the high administrative court and the constitutional court.

The second is energy reform. Various politicians have used the energy sector as a source of illegal political and personal funding. This is a remnant from the Soviet era, when the Kremlin supplied Bulgaria with cheap oil and gas in exchange for obedience. Bulgarian authorities would resell some of the oil at market prices and pocket the difference. Variations of similar practices still exist.

Bulgaria's government needs to liberalize the sector, which is dominated by badly run government enterprises. A public listing of Bulgarian Energy Holding, the state-run behemoth, would bring much-needed transparency and also undercut corruption.

The third is reform in university education. A recent poll conducted on behalf of Bulgaria's education ministry found that 52% of this spring's graduating high-school class applied for university abroad. One in six members of last year's graduating high-school class went on to foreign universities. The majority of these students will likely continue their careers outside Bulgaria. That creates enormous pressure on the domestic labor market, which is rapidly aging.

A better system for funding educational institutions could help improve standards. Under a pilot program started in 2011, university departments that achieve better placement of their students in the job market receive more financial support from the central government. This program could be expanded, to offer universities progressively more budget money each year. But resistance is enormous, as many of Bulgaria's 53 universities would have to adapt quickly or lose students. There are already, on average, fewer students per university in Bulgaria than anywhere else in the EU.

These three reforms—limiting the role of the security services in public life, and reforming the energy sector and university education—go hand-in-hand. Resources that now are wasted in security services and in the energy sector can be redirected toward improving education, which in turn would make for a better-informed electorate in future elections. That would really give Bulgaria's politicians something to worry about.

Mr. Djankov was deputy prime minister and finance minister of Bulgaria from 2009 until March 2013.
 

снимки:блогове от Facebook


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg