EUR 1.9558
USD 1.7937
CHF 1.8467
GBP 2.1837
CNY 2.5140
you tube
mobile version

Въпроси & отговори за МФР на ЕС

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Въпроси & отговори за МФР на ЕС

mail08:01 | 11.05.2020прегледи 541 коментарикоментари 0


Започна процесът за установяване на следващия дългосрочен бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. Той засяга бъдещето на Европа, това дали ЕС ще прави по-малко, същото или повече за своите граждани.

Настоящият текст отразява позицията на Парламента и състоянието на преговорите за МФР преди избухването на епидемията от COVID-19. Европейската комисия вече обяви, че ще актуализира своето първоначално предложение от месец май 2018 г. като го адаптира към нуждата от икономическо възстановяване, след като здравната криза се отрази тежко на икономиките на държавите членки. Това отговаря и на призива на евродепутатите от комисията по бюджети.

От началото на кризата Парламентът одобри серия от бюджетни и други мерки за борба с последиците от пандемията и прие резолюция през април, в която призовава за по-силна и по-амбициозна МФР. След като Комисията представи своето ново предложение за МФР, Парламентът ще коригира своята позиция."

Европейският парламент настоява за бюджетна реформа за периода след 2020 г., която да съответства на политическите му ангажименти и амбиции за бъдещето на ЕС и да гарантира непрекъснатостта на основните политики на ЕС, като например регионалната и селскостопанската политика. Този бюджет също така трябва да даде възможност на ЕС да се справи с бъдещите предизвикателства с цел постигане на по-силна и по-устойчива Европа. Той трябва да насърчава мира, демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и равенството между половете, да увеличава благосъстоянието, икономическия растеж, качествената заетост, солидарността между държавите членки и гражданите и да допринася за борбата с изменението на климата.

Бюджетът на ЕС е преди всичко инвестиционен бюджет и не може да отчита бюджетен дефицит, което го прави уникален. Около 93% от бюджета на ЕС представляват средства за подпомагане на гражданите, регионите, градовете, селските стопани, университетите и предприятията. От друга страна административните разходи представляват по-малко от 7% от общия бюджет на ЕС. Членството в единния пазар носи допълнителни икономически ползи, по-специално за държави членки, които разчитат в голяма степен на международната търговия.

МФР (Многогодишната финансова рамка) представлява дългосрочният бюджет на ЕС и обикновено обхваща седемгодишен период.

Това е преди всичко инвестиционен бюджет, който обединява финансови ресурси за изпълнение на различни политики и носи добавена стойност в полза на всички граждани на ЕС, като действа за разрешаването на глобални предизвикателства като борбата с изменението на климата и опазването на околната среда, цифровизацията, отбраната и сигурността на границите, социалните права и запазването на работните места.

МФР определя таваните за разходите на ЕС -  като цяло и за различните области на дейност - за периода, който обхваща. Той разделя разходите на ЕС на широки категории - „фукции“, които съответстват на приоритетите и областите на действие на ЕС. За всяка година, обхваната от МФР, има фиксирани лимити на разходите или „тавани“.

Към днешна дата са били регламентирани пет многогодишни финансови рамки (МФР). Петата и настояща МФР, която беше приета на 2 декември 2013 г., обхваща периода 2014 – 2020 г.

Настоящата МФР изтича на 31 декември 2020 г. Предложената от Европейската Комисия МФР за периода 2021-2027 г. се състои от проект за регламент с предложените финансови средства и законодателните предложения за всички 37 европейски програми.

Защо седем годишен период?

Дългосрочният подход на МФР за финансиране на европейските политики осигурява предвидимост и стабилност за изпълнението на целите на съответните политики, както и за бенефициерите и съфинансиращите страни, тъй като бюджетът на ЕС е предимно инвестиционен бюджет.

През 80-те години на 20 век идеята за многогодишна финансова перспектива е разработена като начин за ограничаване на конфликта между институциите на ЕС, за засилването на бюджетната дисциплина и подобряването на изпълнението на бюджета чрез по-добро планиране.

Член 312 от Договора за функционирането на Европейския съюз предвижда, че многогодишната финансова рамка „се установява за период от поне пет години“.

Европейският парламент призовава за приемане на бюджетен цикъл от пет плюс пет години, за да съответства с петгодишния законодателен цикъл на Европейския съюз.

Ресурсите на МФР за поети задължения за целия период от 2014 г. до 2020 г. възлизат на 1 087,2 милиарда евро по текущи цени (или 963,5 милиарда евро по цени от 2011 г.).

Бюджетът на ЕС е малък в сравнение с националните бюджети.

Държавите членки изразходват средно 47,1% от своя брутен национален доход (БНД) на национално равнище, докато МФР представлява малко над 1% от БНД на ЕС, като се изразходва в полза на целия ЕС, т.е. бюджетът на Съюза представлява между една 40-та и една 50-та част от националните разходи.

Средствата, разпределени в рамките на МФР, се изразходват чрез годишни бюджети.

Годишният бюджет на ЕС трябва да бъде одобрен съвместно от Съвета на ЕС (представляващ държавите членки) и Европейския парламент, които заедно съставляват бюджетния орган на ЕС. По този начин Съветът и Парламентът имат равни правомощия при решаването годишната бюджетна процедура.

Годишният бюджет на ЕС трябва да спазва бюджетните тавани, договорени съгласно многогодишната финансова рамка (МФР) за различните програми и политики, като политика на сближаване, селско стопанство и външни отношения.

Бюджетът също така включва инструменти за гъвкавост, за да се гарантира, че ЕС може да реагира в случай на неочаквани обстоятелства и нужди, като миграцията и финансовите кризи или в случай на природно бедствие.

Бюджетът на Европейския съюз се финансира от три основни източника на приходи: традиционните собствени ресурси (мита и налози върху захарта), собствения ресурс въз основа на хармонизирана база на данъка върху добавената стойност (ДДС) и собствения ресурс, свързан с брутния национален доход (БНД) на държавите членки, който играе роля при балансирането на бюджета.

Към днешна дата по-голямата част от приходите (77% през 2018 г.) са въз основа на БНД и ресурс, базиран на ДДС. Държавите членки ги възприемат като национални вноски, а не като собствени  ресурси на ЕС.

Бюджетът на ЕС е малък в сравнение с националните бюджети.

Държавите членки изразходват средно 47,1% от своя брутен национален доход (БНД) на национално равнище, докато МФР представлява малко над 1% от БНД на ЕС, като се изразходва в полза на целия ЕС, т.е. бюджетът на Съюза представлява между една 40-та и една 50-та част от националните разходи.

В абсолютни стойности, ако сравним годишния бюджет на ЕС със средния национален, ясно се вижда, че бюджетът на ЕС е много по-малък:

Залогът е бъдещето на Европа, дали Европейският съюз ще направи повече, същото или по-малко за своите граждани след 2020 г.

От началото на програмния период 2014-2020г. на настоящата МФР бюджетът на ЕС е изправен пред нови предизвикателства, произтичащи от нарастващата нестабилност в съседни региони, миграционната криза, заплахите за сигурността, както и продължаващата значителен недостиг на инвестиции в ЕС в следствие на финансовата и икономическата криза.

Борбата с изменението на климата е друго предизвикателство. Наскоро Парламентът призова (в своята резолюция от октомври 2019 г.) за засилено интегриране в бюджета на ЕС на политиките, свързани с климата, с цел да се осигурят достатъчно ресурси, които да гарантират справедлив преход към икономика, неутрална по отношение на въглеродните емисии.

ЕС също така има амбицията да финансира по-тясно сътрудничество в областта на отбраната. Не на последно място, излизането на Обединеното кралство от ЕС предполага значителен недостиг в бюджета.

Следователно МФР за периода 2021 – 2027 г "следва да предостави на Съюза необходимите ресурси за насърчаване на устойчив икономически растеж, научните изследвания и иновациите, предоставянето на възможности за младите хора, ефективно преодоляване на свързаните с миграцията предизвикателства, борба срещу безработицата, трайната бедност и социалното изключване, допълнително задълбочаване на икономическото, социалното и териториалното сближаване, работата по въпросите в областта на устойчивостта, загубата на биологично разнообразие и изменението на климата, укрепване на сигурността и отбраната на ЕС, защита на външните му граници и подпомагане на съседните държави." (резолюция на ЕП от ноември 2018 г. за позицията на ЕП относно МФР).

Парламентът е готов за преговори относно МФР още от ноември 2018 г.

Въз основа на оценка тип „отдолу-нагоре“ на ресурсите, необходими за постигане на целите на всяка политика на ЕС, Парламентът изчислява, че новата МФР трябва да бъде определена на 1,3% от БНД на ЕС-27 (Европейската комисия предлага 1,11%, Съветът на ЕС все още няма позиция).

Парламентът призовава за допълнителни инвестиции в области като младежта, научните изследвания и иновациите, околната среда и климата, инфраструктурата, малките и средните предприятия, дигитализацията и социалните права, като същевременно се запази финансирането на съществуващите политики на ЕС в области като селското стопанство, сближаването и рибарството.


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg