EUR 1.9558
USD 1.6512
CHF 1.6737
GBP 2.2184
CNY 2.4986
you tube
mobile version

Вносът на селскостопанска продукция = 3 млрд. лв.

АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]

Въведете Вашият e-mail адрес, за да получавате най-важните новини на EconomyNews за деня на своята електронна поща.
E-mail
 

Вносът на селскостопанска продукция = 3 млрд. лв.

mail07:10 | 23.04.2016прегледи 3614 коментарикоментари 0


ИнтелиАгро

След като в предходния материал разгледахме какво се случи в българския селскостопански износ (виж тук), в настоящия обръщаме внимание на вноса и външнотърговския баланс на страната в сектора.

Вносът в България на непреработена и първично преработена селскостопанска продукция[1] през 2015 г. възлиза на близо 3 млрд. лв. или 5,5% от общия. Стойността му е с 1% по-висока от миналогодишната, което е и шеста поредна година на ръст. Въпреки покачването и слабата реколта при зърното - основен компонент на износа, външнотърговският баланс остава силно положителен – близо 2 млрд. лв. За сравнение общият баланс за страната е отрицателен за над 6 млрд. лв. Вносът представлява 37% от външнотърговския оборот (внос + износ) в разглежданите категории.

zoom_sss

В структурата не се наблюдават драстични изменения. Продължават да преобладават направления, в  които родното производство не е достатъчно конкурентоспособно.

Най-голям дял във вноса за поредна година има свинското месо. Съществуващото вътрешно търсене и наличието на добра суровинна база – зърното, загатват за сериозен потенциал пред местното производство. В допълнение, свинете са една от малкото животновъдни групи, които отчитат ръст в броя на отглежданите животни през 2015 г. – с близо 9%[2]. Стойността на вноса – 336 млн. лв., е сред най-силно намаляващите на годишна база и е най-ниската от 2010 г. насам. Влияние оказва спада в цените на свинското месо, последвал посоката на зърнените пазари през последните две години. В същото време, обемът нараства, достигайки връх от 110 хиляди тона.

Макар и България да е водещ износител на слънчоглед в Европа и света, със 143 млн. лв. суровината заема ключово място и във вноса. Преобладаващата част обаче – 72 млн. лв., са за доставки на семена за посев. По-слабата миналогодишна реколта и значително по-високите вътрешни цени направиха вносът на слънчоглед, различен от шарения и този за посев значително по-атрактивен за преработвателите. Над четири пъти – до 57 млн. лв., нараства стойността му, а близо пет пъти повече е количеството – до 78 хиляди тона. Тази реакция на пазара е показателна, че родните производители няма как да продават „срещу“ глобалните тенденции, дори при значително по-слаби местни добиви. Средните вътрешни цени в края на март, по данни на МЗХ, са 653 лв./т. Това е не само с 12% под пика в началото на декември – 740 лв., но и с 1,5% под нивото от същия период на 2015 г.

През изминалата година в страната са внесени над 81 хил. т. царевица за 81 млн. лв. Близо 80% от нея обаче е за посев. Доскоро символичният внос на соя регистрира стойност над 30 млн. лв. за 2015 г. В следствие използването на културата за покриване на новите изисквания за получаване на т.н. „зелено“ директно плащане, 4 млн. от този внос е реализиран с доставки на семена.

Пилешкото месо е ниша с утвърдено присъствие, както в износа, така и във вноса на селскостопанска продукция, което е показателно за динамичната среда, в която оперират производителите. Именно интензивната конкуренция е сред предпоставките за положителната тенденция в развитието на това производство в страната. През 2015 г. са внесени пилешко месо, разфасовки и карантии за 172 млн. лв. – стойност сходна с тази за предходната година. Подобна конкурентна обстановка се наблюдава и при сирената, млякото, яйцата и рибата.

Говеждото месо също заема една от предните позиции в структурата на вноса. Въпреки че стойността му от 57 млн. лв. е съизмерима с тази през 2014 г. и по-висока от предходните две години, общо за периода 2012-2015 г. тя намалява с 10% спрямо 2008-2011 г. В количествено изражение спадът е още по-изразителен – с над една трета. Вътрешното търсене е силно диференцирано. За висококачествено телешко за директна консумация страната разчита предимно на внос, а местното производство тепърва прохожда. В същото време, в по-ниския клас и за преработка съществува вътрешно предлагане, в следствие тенденцията на намаляване броя на говедата в страната - основно клане на животни с млекодайни характеристики.

Както сектор „зеленчуци“ не успява да стъпи устойчиво на външни пазари, така и среща силен конкурентен натиск отвън. Вносът на домати нараства през всяка една от последните 3 години, достигайки 49 млн. лв. за 2015. Въпреки това, за периода 2012-2015 г. той остава значително под реализирания от 2008 до 2011 г. – 162 срещу 266 млн. лв. Обемът на доставените в страната пресни домати за двата четиригодишни периода също се свива осезаемо – от 215 до 173 хил. т. Вече утвърдено място във вноса имат също пиперките, картофите, сушените зеленчуци и някои плодове, като ябълките.

По част от водещите категории в структурата на вноса се реализира частичен реекспорт – без или с някакъв вид първична обработка и пакетиране. За част от продукцията – кафе, палмово масло, банани, цитрусови плодове, страната няма необходимите условия да посрещне търсенето – вътрешно и за износ. В други обаче – ориз и фасул, например, реекспортът загатва потенциал за развитие на местно производство.

Пазарът отговаря на търсенето с предлагане от страни, където продукцията е с по-ниска цена, а често и с по-високо качество. Това е естествено отражение на условията и специализацията в различните страни и благоприятства потребителите. Все по-неактуално, в условията на глобален пазар, е схващането, че българското селско стопанство трябва да произвежда всичко и за всички. В този ред на мисли вносът не бива да се демонизира. Той не е проблем, а следствие и следва да се използва като катализатор за подобряване ефективността на стопанствата и за развитие на нови производствени и преработвателни ниши.

zoom_sss

Източник: НСИ

* Включва само категориите със средногодишна стойност на вноса над 5 млн. лв. за предходните 4 години.

[1] Преработената и непреработената селскостопанска продукция включва раздели от 1 до 15 в комбинираната номенклатура на външната търговия и необработен тютюн. Анализът не обхваща хранителни продукти от плодове, зеленчуци, тестени изделия, колбаси, други месни храни, захарни изделия, сокове, консерви, цигари и др., поради по-високата степен на преработка и по-трудното разграничаване на използваните суровини.

[2] Предварителни данни на Отдел „Агростатистика“, МЗХ

Снимка: freeimages.com


 
 
 
Още от рубриката
 
 
Коментирай
 
Име:

E-mail:

Текст:

Код за
сигурност:

Напишете символите в полето:




 
БЮЛЕТИН НА EconomyNews.bg