АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Индексът на цените на храните на ФАО, който проследява месечните промени в международните цени на набор от световно търгувани хранителни стоки, достигна средно 117,3 пункта през февруари, което е спад от 0,7 на сто спрямо януари и 10,5 на сто спрямо същия месец преди година.
През януари 2024 г. се наблюдава увеличение на оборота с 0.3% спрямо предходния месец по съпоставими цени в раздел „Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети“. Данните са предварителни и сезонно изгладени. Търговският оборот запазва нивото от януари 2023 г., показват календарно изгладените данни.
БВП за 2023 г., получен като сума от тримесечни данни, възлиза на 183 743.4 млн. лв. по текущи цени. БВП за 2023 г. се увеличава в реално изражение с 1.8% спрямо 2022 г. по предварителни данни. През четвъртото тримесечие на 2023 г. произведеният БВП] възлиза на 51 848.6 млн. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат 8 053 лв. от стойностния обем на показателя.
Най-голямо годишно увеличение на продажбите на дребно през януари се наблюдава в Люксембург (+7,2 на сто), Румъния (+6,7 на сто) и Дания (+5,9 на сто). Противна на тях продажбите спадат най-рязко в Естония (-6,7 на сто), Белгия (-3,8 на сто) и Финландия (-2,9 на сто).
Медията отбелязва, че за яйца, пиле, олио, картофи, брашно и захар хората плащат почти двойно повече в сравнение с 2021 г. В хипермаркет в Букурещ цената започва от близо 3,3 леи (1,31 лв.) и може да достигне почти 5 леи (2 лв.). Цената на пазарите варира около 4 леи (1,6 лв.). През 2021 г. килограм картофи е бил 1,77 леи (0,70 ст.).
Индексът на потребителските цени се е понижил до 2,8 на сто спрямо 3,4 на сто през предходния месец, което съответства на очакванията.
За цял ден вече се плаща 40 лв. Таксите са валидни и за двата терминала. От концесионера „СОФ Кънект“ обясниха, че актуалните цени са обявени на сайта на летището. Плащането може да става и с банкови карти на самите бариери.
За разлика от други места по света, завършеното строителство бележи различна динамика през последните месеци (дори години) в страните от ЦИЕ. България все още е под нивото, регистрирано през 2015 г., Чехия е малко над него, докато в Румъния бележи ръст.
Според данните в доклада около 50% от мигрантите към трудовия пазар в EС от началото на 21 век са дошли именно от България, Румъния и Полша. Затова прогнозата за свиване на населението в трудоспособна възраст и в Полша е за 26% до 2050 г., а за Румъния – с 22%.
Управителят на Хърватската народна банка коментира, че спекулациите с високите цени, свързани с присъединяването към еврозоната, идват от т.нар. "възприятие за инфлацията", което произлиза от новините и отразяването на цените по отделни стоки, но статистическото измерване на отражението върху цялата потребителска кошница идва по-късно и показва по-ниска инфлация.