АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Анализът на КНСБ на динамиката на цените хляб и зърнени храни, показва че за периода м. юли 2010 – юли 2021 г. нараства с 33,4%, при това общите равнища нарастват с 19.3%. Видимо е, че цената на хляба ускорено изпреварва нарастването на общите ценови нива.
Проявата, насрочена за 12 септември, е с участието на читалища и на фирми производители на хляб и тестени изделия в общината, във връзка с празника на Силистра - Кръстовден.
Цената на хляба и зърнените култури е най -високата в Дания (с индекс на ценовото равнище 153), следвана от Австрия (135), Люксембург, Финландия и Швеция (и трите 127).
С минимална заплата у нас работникът може да си купи 583 хляба от 500 грама. Работникът на минимална заплата във Франция може да купи 1095 броя хляб от по 500 гр., в Германия – 1232, в Испания – 1120. Аналогична е ситуацията и с други стоки – картофи, сирене, вода.
През миналата година цените на хляба и зърнените храни са били най-високи в Дания - с 51% над средното ниво, следвана от Австрия с 33% и Люксембург и Финландия с по 25%.
Водещите ритейлъри в България от години работят със стотици конкурентоспособни български компании. Благодарение на това партньорство, почти 70% от асортимента в основните хранителни категории във веригите у нас се състои от български продукти. Този дял е най-висок при месото и месните продукти – 76%, следван от хляба и хлебните изделия със 73%, млечните продукти с 64% и плодове и зеленчуци с 57%.
Максималното поскъпване е до 2 ст. за кг/л при брашното, хляба, прясното и киселото мляко и безалкохолните. Така че въвеждането на тола за тежкотоварния трафик над 3,5 тона няма да се отрази съществено върху разходите на домакинствата.
За разлика от това, нивата на цените за хляб и зърнени култури през 2018 г. са били най-ниски в Румъния (с индекс на ценовото равнище от 54), следван от България (62) и Полша (68).
Месните продукти ще поскъпнат след Нова година с около 4-5%, прогнозира Атанас Урджанов, председател на Асоциацията на месопреработвателите, като обвини за това цената на електроенергията.
През 2017 г. 51% от стоковите разплащания на веригата към доставчици са в лева към български производители. Българската продукция заема 100% дял при хляба; близо 96% при прясното месо, включително прясна риба, и малко над 50% при млечните продукти, включително сирена.