АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Осигуреността с болнични легла в страната ни е над средната за Европейския съюз – у нас тя е 759.6 на всеки 100 000 души, а в ЕС - 504.3 на 100 000 души. За сравнение – по този показател Германия заема първо място в ЕС - с 800.2 легла на 100 000 души от населението, а в Швеция осигуреността е най-ниска - 222.5 на сто хил.
„Националният осигурителен институт (НОИ) прави всекидневен мониторинг на издадените болнични листове с причина карантина. Общо издадените болнични листове към 11 март по тази причина с са 392, като от тях с код по международната класификация на болестите, свързани конкретно с коронавирус, са 39“.
Дарението включва над 40 болнични легла, негативоскоп, седем инвалидни колички, три компютъра, кушетки, три комплекта хирургически инструментариум, както и тридесет броя перфузори, необходими за коректното дозиране на интервенозно приложими медикаменти.
Няма нарастване в броя на издадените болнични листове с начална дата на 23, 27 и 30 декември 2019 г., сочат данните на Националния осигурителен институт.
Разходите за временна нетрудоспособност/ т. нар. болнични/ са нараснали от 253 млн. лева през 2010 година на близо 463 млн. лева за 2018 година каза пред журналисти в МС Деница Сачева, министър на труда и социалната политика.
От създаването си в средата на 2012 г. Контактният център на НОИ е обработил близо 1,3 милиона обаждания, само за миналата година те са 165 945.
От 1000 до 3000 лева е глобата за лекар, издал фалшив болничен лист, а при повторно нарушение - от 4000 до 10 000 лева, припомня в отговор здравният министър Кирил Ананиев.
Над 150 000 потребители ежедневно действат като данъчни инспектори като проверяват дали касовите бележки, които търговците им издават, са истински или фалшиви. Това е възможно с мобилното приложение на НАП, което сканира QR кода върху бележката.
Според данните на Националния осигурителен институт броят на дните във временна неработоспособност поради общо заболяване, които са за сметка на ДОО от 11,9 млн. през 2011 г. нарастват до 17,8 млн. дни, или с 49 на сто повече през 2018 г.
От 63 проби, 14 показват наличие на неразрешени вещества дори за традиционното земеделие. Сигналите са предимно за култури като рапица, кориандър и пшеница. За да се наричат едни продукти био, не трябва да са използвани пестициди, химични торове и генно-модефицирани организми.