АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Проектът има за цел да превърне 52 квадратни километра неизползвана земя близо до град Дакла във ферми, отглеждащи плодове, зеленчуци и храна за животни, според документацията на търг подготвен от Министерството на земеделието, който стартира.
Франция, най-големият селскостопански производител в Европейския съюз, се възползва от изключения от правилата на селскостопанската политика на ЕС, одобрени от Европейската комисия, се казва в изявление на министерството.
Европа трябва да предприеме незабавни стъпки за намаляване на потреблението на газ преди зимата, да се ограничи използването на климатици и да се започне продажба на газ на търгове за промишлеността.
Данните са за последните седем години. През 2014 г. средната цена на декар ниви е била 708 лв., а за 2021 година е 1192 лв. за декар. Най-голямо е поскъпването на нивите в Югозападния район на страната - с близо 105% за седем години.
Най-много от тях са в столицата – над 5,1 млрд. лева. Следват областите Пловдив (над 1,2 млрд. лв.) Благоевград (1,1 млрд. лв.) и Бургас (943 млн. лв.). Като абсолютна сума пък най-малко са усвоените фондове в областите Перник, Търговище и Кюстендил (по около 160 млн. лв.).
„Адванс Терафонд“ АДСИЦ е купил 1115 дка земеделски земи при средна цена 1386 лв./дка. Той постоянни прави покупки на разпокъсани малки парчета земя в над 800 землища, което, заедно с извършваните последващи комасационни проекти, води до окрупняване на собствеността.
Националните и чуждестранните компании правят като шведските власти в миналото: присвояват си земя с претекста за "зелен" или енергиен преход, пише "Воксюръп".
В рамките на фестивала се провежда лавандуловия базар на занаятите, фермерите, кулинарията и изкуствата и фотографската изложба "Магията на чирпанската земя".
В общините Кюстендил, Невестино и Бобов дол започна и операция по опазване на селскостопанската продукция. В нея участват, освен служители на ОДМВР, и такива от дирекция "Жандармерия" и "Гранична полиция".
В помощ на постигането на целта на ЕС за нулеви нетни емисии до 2050 г. Европейският парламент изменя правилата за използването на земята така, че земеделските земи, както и горите, блатата и влажните зони да могат да улавят повече въглерод и да помогнат за намаляване на глобалното затопляне.