АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
„Първият бюджет, който подготвих като кмет през 2010 г., беше за 1 200 000 000 лева. Сега оставям бюджет, който е два пъти по-голям. На първо място това се дължи на увеличените собствени приходи на общината и по-голямата събираемост, без увеличение на основни данъци и такси“, уточни Фандъкова.
Най-много са дадените разрешения в Бургас, Варна, Пловдив, Добрич, София-град, София област, Благоевград и др. Непълнолетните се наемат най-вече в хотелиерството, ресторантьорството и търговията.
През 2023 г. икономическите дейности, в които са регистрирани най-много трудови злополуки, са „Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети“ (97), „Сухопътен транспорт“ (87) и „Държавно управление“ (80).
България ще е готова да влезе в Еврозоната, когато достигне поне 45-46% номинален БВП на човек от населението и 60-62% на вътрешното ценово равнище, в сравнение със съответните средноевропейски показатели, заяви проф.Гарабед Минасян от ИИИ на БАН.
Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 цената вече е 2 787 лева.
В тях влизат построените след 2010 г., и вече обновените сгради. 90 % от необновеният жилищен фонд е с най-лоши енергийни характеристики. Това съобщи на дискусия за зеления преход инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България.
Съдът изследва въпроса дали и с колко е увеличена стойността на материалите и на труда и дали строителят не цели увеличаване на своето възнаграждение. Дори ако е доказано увеличението на цените, може да е налице хипотеза, при която не се налага доплащане на възнаграждение на строителя.
Интересът към купуване на земя расте и доказателство е, че почти липсва първично предлагане, растат и цените. Ако през 2010 година декар земя е струвал средно 287 лева, то през 2022 цената вече е 2 787 лева.
Около 80% от тях живеят в Африка, на юг от Сахара, където дефицитът на достъп до електроенергия е останал почти непроменен от 2010 година насам, става ясно от данните.
В България временно заетите тийнейджъри и младежи на възраст между 15 и 29 години, които са прекратили образованието си, през 2022 г. са били под 10 на сто от всички заети между 15 и 29 години, които не учат.