АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Сред страните от ЕС Гърция има най-висок дял на хора с ниско образователно равнище (81,6 процента), които се считат за бедни. След нея се нареждат България (67,9 процента) и Словакия (53,3 процента). Най-нисък е броят във Финландия (7,3 процента), Люксембург (10,0 процента) и Швеция (11,3 процента).
Най-голямото месечно повишение при цените на производител в промишлеността е отчетено в Люксембург (28,5 на сто), Румъния (2,6 на сто) и България (2,1 на сто), а най-големият спад е регистриран във Финландия (0,9 на сто), Кипър и Полша (по 0,3 на сто и в двете страни) и Германия (0,2 на сто).
На национално равнище страните от ЕС с най-висок медианен разполагаем доход през 2022 г. са били Люксембург (33 214 СПС), Нидерландия (25 437 СПС), Австрия (25 119 СПС), Белгия (24 142 СПС), Дания (23 244 СПС) и Германия (23 197 СПС).
В Естония (+211 на сто), Унгария (+180 на сто), Литва (+152 на сто), Латвия (+144 на сто), Чехия (+122 на сто), Люксембург и Австрия (+120 на сто за всяка). Намаление на жилищните цени са отчетени в Гърция* (-14 на сто), Италия (-8 на сто) и Кипър (-3 на сто).
Позицията в защита на производителите на етеричномаслени култури на България бе представена от министъра на земеделието и храните Кирил Вътев на заседанието на Съвета по земеделие и рибарство, което се проведе на 26 и 27 юни в Люксембург.
Най-високи нива на цените са отчетени в Ирландия (146% от средното за ЕС), Дания (145%) и Люксембург (137%). Най-ниско е равнището на цените в Румъния (58%), България (59%) и Полша (62%).
Министърът на земеделието и храните Кирил Вътев ще участва днес и утре в заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство в Люксембург. Сред основните теми, които ще дискутират министрите на земеделието на ЕС, са предложението за Регламент за устойчивото използване на продукти за растителна защита, както и въпроси, свързани с търговията в селското стопанство.
През март 2023 г. най-високото увеличение на годишната инфлация за захарта е регистрирано в Чехия (98 на сто), Естония (97 на сто), Полша (82 на сто), Германия (72 на сто) и Латвия (70 на сто). По-малко е то в Унгария (17 на сто), Люксембург (19 на сто), Белгия (35 на сто), България (36 на сто) и Ирландия (37 на сто).
Най-големите нетни положителни потоци по преки инвестиции в страната за януари-март 2023 г. са от Нидерландия (520,6 млн. евро), Гърция (119,4 млн. евро) и Италия (115,7 млн. евро), а най-големите нетни отрицателни потоци – към Люксембург (91,1 млн. евро) и Румъния (39,3 млн. евро).
Външнотърговският стокообмен на подсектор "Парфюмерия и козметика" през 2022 г. нараства, като достига 788,1 млн.евро. Външнотърговското салдо е положително, като спрямо 2021 г. намалява с 34.5 млн. EUR, а спрямо 2017 г. намалението е със 36.9 млн. EUR или 10 пъти.