АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През първото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата беше 1882 лв. и нарасна спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. с 0,2 на сто, а на годишна база - със 17,3 на сто.
Бордът на директорите на атомната централа е взел решение, с което се освобождава Георги Кирков от поста, като на негово място за директор на централата е избран Валентин Николов. Заявлението за промяната е подадено в Търговския регистър.
Индексът на потребителското доверие е бил 85 пункта през юли, както и през юни. Той обаче е останал доста под дългосрочната средна стойност от 100 пункта. Оценката на домакинствата за бъдещата им финансова ситуация се е подобрила през юли, като съответният индекс се е повишил до -13 пункта спрямо -15 пункта.
Спрямо същия месец на предходната година средната брутна и нетна работна заплата за май е по-висока номинално с 16,2 на сто, а реално с 1,2 на сто.
На свое заседание от 25 юли новият състав е избрал за изпълнителен директор на компанията Константин Палавеев. Той е финансист с богат опит в сферата на инвестициите, финансите и управлението на активи, посочват от ведомството.
МТС ще засили контрола върху изпълнението на концесията. Съгласно концесионния договор съвместен комитет от Министерството и представители на концесионера трябва да заседава всеки месец. Това стана ясно по време на среща на министъра на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков с изпълнителния директор на летище София Хесус Кабайеро.
В България средната заплата от близо 1900 лева и в момента е една от най-високите в региона. В Румъния тя е 1870 лева, а в Гърция - колкото в България, т.е. 1900 лева. В Хърватия, която наскоро прие еврото като официална валута, средната заплата е около 2300 лева.
Най-ниската брутна заплата на съдия ще стане 4400 евро, председателят на Върховния съд като най-високопоставен съдебен служител ще получава 8400 евро основно брутно месечно възнаграждение спрямо 5900 евро сега.
Вносът на енергийни продукти в ЕС значително е нараснал между 2021 г. и 2022 г. както като средна месечна стойност (+121 процента), така и като количество (+9 процента). През първото тримесечие на 2023 г. обаче е отчетен спад и на двата показателя. Спрямо първото тримесечие на 2022 г. стойността на енергийния внос е намаляла с 9,2 процента, а количеството - с 3 процента.
Цените на енергията може да скочат тази зима, което би принудило правителствата да се намесят и отново да субсидират сметките. За това е предупредил изпълнителният директор на Международната агенция по енергията (МАЕ) Фатих Бирол.