АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Проучване на агенция ИНСА (INSA), публикувано във всекидневника "Билд", разкрива, че 52 на сто от германците са на мнение, че е по-добре да се живее на социални помощи, отколкото да се работи на минимална заплата. В Германия минимумът е 12,4 евро на час или 1450 евро месечно.
Това е причината южнокорейските синдикати да настояват за увеличаване възрастта за пенсиониране. По този начин хората ще имат още няколко години, през които да получават заплата, преди да трябва да си търсят друга работа, с която да допълват ниските си пенсии.
Планираното законодателство за увеличение на минималната работна заплата с процент от средната брутна заплата за страната ще създаде зони и сектори, в които работниците ще загубят мотивацията си да дават най-доброто от себе си.
България в последните няколко години, съответно и в бъдеще, изпитва и ще изпитва системен недостиг на маслодайни култури, собствено производство (средна реколта слънчоглед от 2 млн. тона слънчоглед годишно) заради непрекъснато увеличаващия се преработвателен капацитет в страната (към момента 3,5 млн. тона годишно за маслодобив и 1 млн. тона за производство на белен слънчоглед).
Изплатената средна месечна нетна заплата на служител за юни 2023 г. във Федерация Босна и Херцеговина е 1262 конвертируеми марки (KM) и е номинално по-ниска с 1,2 на сто, а реално с 0,7 на сто спрямо предходния месец.
Политиките на консервативния министър-председател са благоприятни за бизнеса, но в същото време имат силно изразено социално измерение. Мицотакис облекчи работниците, като намали данъците върху доходите и осигурителните вноски и постепенно повиши минималната работна заплата от 650 на 780 евро.
През първото тримесечие на 2023 г. средната месечна работна заплата беше 1882 лв. и нарасна спрямо четвъртото тримесечие на 2022 г. с 0,2 на сто, а на годишна база - със 17,3 на сто.
Над 8,1 млн. евро ще получат проектите по мярката "Развитие на привлекателен и целогодишен туристически продукт чрез интелигентни решения, осигуряващи универсален достъп и участие" за периода 2021-2027 г. за пограничния регион България - Северна Македония.
Индексът на потребителското доверие е бил 85 пункта през юли, както и през юни. Той обаче е останал доста под дългосрочната средна стойност от 100 пункта. Оценката на домакинствата за бъдещата им финансова ситуация се е подобрила през юли, като съответният индекс се е повишил до -13 пункта спрямо -15 пункта.
Спрямо същия месец на предходната година средната брутна и нетна работна заплата за май е по-висока номинално с 16,2 на сто, а реално с 1,2 на сто.