АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Общият бюджет на проекта е близо 6 млн. лева, а продължителността му е 36 месеца. В него участват 20 партньорски организации от Гърция, България, Румъния, Италия, Хърватия, Албания, Франция, Турция и Украйна.
Сред секторите от британската икономика, в които свободните работни места са били повече отпреди пандемията, са селското стопанство (23 000) и строителството (9000).
Промишленото производство в най-голямата икономика в Европа бележи тенденция на спад от 2017 г. насам, а спадът се ускорява с намаляването на конкурентоспособността.
През миналата годината са задържани 27 чужденци при пресичане през „зелена“ граница и 22 души за незаконно преминаване през граничните пунктове. Миграционният натиск на българо-гръцката граница е много нисък и границата не е предпочитана за преминаване от мигрантите, уточняват от МВР.
Министърът на икономиката и финансите Костис Хадзидакис отбеляза, че "първата цифра на минимална заплата ще бъде 8, но се водят разговори между съответните организации и правителството с цел тя да достигне 950 евро в края на четиригодишния му мандат".
Гърция представи за първи път схемата си за "златни визи" през 2014 г., давайки на чужденци петгодишно разрешително за пребиваване в членката на ЕС, подлежащо на подновяване, в замяна на инвестиция от 250 000 евро в собственост в страната.
Дори и да се окаже обаче, че за да постигне българската икономика своя потенциал за развитие липсват не половин милион, а дори само 200 хиляди работници, на този етап недостигът няма видимо решение.
Вносът през декември възлиза на 6,307 милиарда евро, със 17,7% по-малко спрямо декември на 2022 г. Ако се изключат петролните продукти, вносът е намалял с 13,7%, а без петролните продукти и корабите вносът е спаднал с 14,2%.
Най-големи месечни понижения на цените на производител на промишлени продукти са регистрирани в Ирландия (-12,0 на сто), Нидерландия (-1,8 на сто) и Естония (-1,4 на сто), докато повишения се наблюдават в Гърция (+1,0 на сто), Белгия (+0,5 на сто) ), Кипър и Люксембург (и двете +0,3 на сто), както и във Франция (+0,1 на сто).
След турбулентната 2023 г., която се оказа много по-добра от очакваното, 2024 г. се очертава да бъде колкото решаваща, толкова и несигурна както в (гео)политически план (с повече от 60 национални избори – президентски и/или парламентарни), така и в икономически план.