АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Сред регионите в ЕС най-висок дял на жените, заети в науката и технологичния сектор през 2021 г., е отчетен в Латвия и Литва (по 63 на сто в отделни райони), следвани от два региона в Източна Унгария, Централна Полша, Саксония-Анхалт в Германия, Северна и Югоизточна България (всички с по 61 на сто), Азорските острови в Португалия и един регион в Естония с по 60 на сто.
Увеличението е най-голямо при Словакия (+1,8 процентни пункта), следвана от Чехия (+1,5 пп), Латвия (+1.3 пп), България (+0,9 пп) и Румъния (+0,6 пп). Най-голям спад регистрира Гърция (-8,3 пп), следвана от Кипър (-5,4 пп), Словения (-5 пп) и Италия (-3,8 пп).
Жените в ЕС са получавали средно 13% по-ниско почасово възнаграждение от мъжете през 2020 г. Сравнението по страни показва, че тази разлика варира силно ‒ в Латвия тя достига 22%, а в Люксембург тя е под 1%. В България разликата в заплащането е 12,7%.
Процентът на предприятията, увеличили броя на дистанционните срещи, е най-висок във Финландия (79 процента), Малта (76 процента) и Швеция (71 процента), а най-ниски дялове са регистрирани в България (23 процента), Полша (29 процента) и Латвия (33 процента).
Делойт публикува четвърто проучване за банковите сливания и придобивания в 16 държави от ЦИЕ: България, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Словения, Хърватия, Сърбия, Украйна, Босна и Херцеговина, Албания, Косово, както и Естония, Латвия и Литва.
Спрямо края на третото тримесечие на 2021 г. най-голямо намаление на наетите лица се наблюдава в икономическите дейности „Хотелиерство и ресторантьорство“ - с 10.2%, „Селско, горско и рибно стопанство“ - с 5.7%, и „Строителство“ и „Операции с недвижими имоти“ - с по 1.0%.
Най-голямо годишно повишение на продажбите на дребно има в Словения (+41,1 на сто), Франция (+22,7 на сто) и Полша (+14,5 на сто), а най-голям спад - в Латвия (-3,6 на сто), Германия (-2,8 на сто) и Финландия (-1,9 на сто).
Страната претърпя значителна трансформация през последните три десетилетия. Тя превърна своята силно централизирана и планова икономика в отворено и пазарно-ориентирано стопанство с по-висок среден доход и сигурен член на ЕС.
Нетните чуждестранни инвестиции в българското селско, горско и рибно стопанство рязко се свиват и от 34,2 млн. евро през 2019 г. през миналата година показателите са символични - 1,8 млн. евро. Данните са от Аграрния доклад за 2021 г., отчитащ икономическите резултати за предходната година.
Спрямо предходната година цените на селскостопанската продукция отбелязват ръст с 15.5%, като в растениевъдството те се увеличават с 18.2%, а в животновъдството - с 1.4%.