АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Основни събития, които ще окажат влияние върху европейските валутни пазари:нова енергийна криза, завръщането на стагфлацията в Европа, висок риск от рецесия в еврозоната.
Детайлните данни показват, че във всеки един от месеците юли, август и септември 2023 г. в поне четири от осемте основни групи хранителни стоки се наблюдава намаление в цените на месечна база. Въпреки това, темата за нови мерки спрямо търговците на дребно и поредна форма за наблюдение на цените на хранителните продукти остава актуална.
НС ще въведе такса от 50 хиляди лева за инсталиран мегават при проект за възобновяем енергиен източник, който иска да се присъедини към електропреносната мрежа. Изискуемата гаранция ще се внася в ЕСО като депозит.
Налице са знаци, че процесът на дедоларизация е започнал, но доларът ще запази позициите си в обозримо бъдеще, според валутни експерти на банка "Джей Пи Морган" (JPMorgan), цитиран от Ройтерс.
Около ¾ от излишъка отива в държавния бюджет, а останалото - в резерва на банката. Заради неблагоприятните финансови условия в света от 2017 г. насам БНБ не е правила никакви вноски в хазната и дори има негативна доходност от инвестирането на активи в чужбина.
Според данните на европейската статистическа агенция през 2022 г. цените на тези услуги са се покачили средно с 4,8 на сто спрямо 2021 г., като темпът на промяна е близо три пъти по-бърз в сравнение с 2018 г., когато той е +1,7 на сто спрямо 2017 г.
Брутният вътрешен продукт ще нарасне с едва около 0,4 на сто, сочи пролетната прогноза на водещия институт. Експертите на института посочват високата инфлация, повишените реални лихвени проценти и спадащите реални доходи като основни причини за очаквания слаб растеж.
БНБ: "Международните валутни резерви на БНБ (които обезпечават левовете в обращение - бел. ред.) са на най-високото си ниво за последните 30 години. Подобни твърдения за промяна на курса лев/евро са некомпетентни и безотговорни".
Банката за международни разплащания (БМР - BIS) предупреди, че пенсионни фондове и други "небанкови" финансови институции са натрупали задължения в размер на 80 трилиона долара под формата на валутни суапове, които са отразени в небалансови сметки. В тях се отразяват активи или пасиви, които не фигурират в счетоводния баланс на дружеството.
Предвид ръста в цените на редица суровини, разглеждаме въпроса доколко тези ръстове се дължат на нараснало производство и количествен растеж и доколко – на ценови фактори.