АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Логото и слоганът ще се използват в материали на българските институции, ангажирани с кампанията, за всички комуникационни канали – печатни, аудио и видео материали и послания в телевизия, радио, интернет и дигитално пространство, свързани с периода преди, по време на и след въвеждане на единната европейска валута в България.
Темпът на нарастване на цените на годишна база към декември 2023 г. е 2,9% в еврозоната, 3,4% за целия ЕС и 5% в България. Да припомним, че към декември 2022 г. инфлацията у нас достигна 14,3%, в ЕС – 10,4%, а в еврозоната – 9.2%.
На годишна база в ЕС индустриалното производство е намаляло с 8,7 на сто при капиталовите стоки, с 8,4 на сто при дълготрайните потребителски стоки, с 5,6 на сто при междинните стоки и с 3,8 на сто при нетрайните потребителски стоки. Произведената енергия е била с 1 на сто повече през ноември.
Нагласите на инвеститорите в еврозоната се подобряват за трети пореден месец през януари 2024 г., достигайки най-високото си ниво от май насам, макар че положителният обрат по отношение на икономическите перспективи пред валутния блок все още не е гарантиран.
Темпът на потребителските цени в еврозоната отново поема във възходяща посока след седем последователни месеца на намаление. През ноември инфлацията в еврозоната отслабна до минимум от август 2021 г.
Политиците и Хърватската централна банка определят като успешна първата година на страната в еврозоната.
"Еврозоната ще изиграе изключително положителна роля за капиталовия пазар и не само за него, но и за инвестициите въобще, тъй като ще премахне валутния риск. Липсата на валутен риск и стабилна политическа обстановка означават завръщане на чуждестранни инвеститори в България, което би бил добър индикатор за българската икономика и капиталовия пазар", каза изпълнителният директор на БФБ Маню Моравенов.
С него се цели обезпечаването на правната интеграция на БНБ в Евросистемата при въвеждане на еврото като парична единица на страната ни. Евросистемата се състои от Европейската централна банка и националните централни банки на държавите членки, чиято парична единица е еврото.
Почасовите разходи за труд през тримесечието юли - септември са се повишили с 5,3 на сто в еврозоната и с 5,7 на сто в целия ЕС в сравнение със същото тримесечие на предходната година, показват най-новите данни на Евростат.
Най-голям спад на експорта е регистриран в Кипър (-35,0 на сто), Естония (-20,9 на сто) и Литва (-17,6 на сто). Най-голямо увеличение е регистрирано в Словения (+9,6 на сто), следвана от Румъния (+5,5 на сто).