АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В МЕ се обсъди проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г. Представители на бизнеса, синдикатите, неправителствения сектор и държавата дискутираха основните предложения за промени в документа, публикуван на 17 ноември 2023 г.
Регламент ще определи изисквания за веществата в опаковките (напр. ограничения за наличието на олово, кадмий, живак и шествалентен хром). Освен това всички опаковки трябва да могат да се рециклират.
Основният проблем в Закона за енергетиката е дали ще има достатъчно оборотни средства за електроразпределителните дружества, след като битовите потребители преминат на либерализирания пазар.
Запазват се редица политики. Данъчната система е напълно запазена, няма промени в данъчните ставки. Единствената промяна идва по линия на европейската директива за 15% корпоративен данък за компаниите с оборот на 1,5 млрд. лева.
Трасето ще струва между 80 и 85 милиона евро и ще бъде финансирано от специален фонд на стойност 5 млрд. евро за проекти, допринасящи за борбата с климатичните промени. Не бе съобщено къде точно ще минава отсечката, а засега не се знае и кога ще започне строителството.
Общата сума по българския план е намалена с 600 милиона евро. Отбелязва се, че планът е на обща стойност 5,7 милиарда евро. В измененията нашата страна предлага промени на 22 мерки.
Подкрепа от ЕС получават проекти от почти всички държави членки в следните направления: природа и биоразнообразие, кръгова икономика и качество на живот, смекчаване на последиците от климатичните промени и преход към чиста енергия.
През миналата година разходите за обезщетения за социална защита са се увеличили в почти всички членки на ЕС, за които има налични данни. Изключения са Малта, където е отчетен спад с 5 на сто, и Ирландия, която запазва достигнатото ниво на разходи за обезщетения за социална закрила.
Отпада карантината и изолацията за заразени и контактни на заразени с COVID-19, реши парламентът. Измененията в Закона за здравето бяха приети единодушно на първо и второ четене в рамките на едно пленарно заседание.
Мемориалът на загиналите воини от „Желязната дивизия“ е открит през 1934 г. от цар Борис III, за да се почете безпримерната храброст и победни боеве в защита на Отечеството. През 1980 г. е съборен при строителството на НДК и на негово място е издигнат паметника „1300 г. България“, който е премахнат през 2017 г.