АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Разработването на тези проекти ще ни позволи да приложим експертните умения на компанията в генерирането на енергия от слънцето и ще засили присъствието ни в Източна Европа след придобиването на соларни проекти в Полша с общ капацитет от 200 мегавата, посочи Марин де Монбел, от френската енергийна група.
Министърът на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков представи транспортните проекти, които поставят фокус върху регионалната свързаност между България и Гърция.
В двугодишния период Гърция има 829 проекта или 16,5% от всички проекти на страните от ЕС, като одобреното финансиране за гръцките проекти възлиза на 644,72 милиона евро или 4,5% от финансирането на всички проекти на ЕС.
В тях влизат построените след 2010 г., и вече обновените сгради. 90 % от необновеният жилищен фонд е с най-лоши енергийни характеристики. Това съобщи на дискусия за зеления преход инж. Тодор Андонов, член на Изпълнителното бюро на Камарата на строителите в България.
Правителството поставя акцент върху развитието на оста Александруполис – Бургас – Варна – Констанца. Там може да се съчетае изграждането на транспортни, енергийни и дигитални магистрали. Голям потенциал има също идеята за свързване на Адриатическо с Черно море от албанското пристанище Дуръс до Бургас и Варна.
„Над 600 млн. евро ще бъдат вложени в проекти за развитие на железопътната инфраструктура в страната само по Програма „Транспортна свързаност“, а още над 1 млрд. лева са средствата по Плана за възстановяване и устойчивост“, подчерта още министър Гвоздейков.
Над 80 % от финансирането ще подкрепя проекти, които осигуряват по-ефективна, по-екологична и по- интелигентна мрежа от железопътни линии, вътрешни водни пътища и морски маршрути по трансевропейската транспортна мрежа (TEN-T). Освен това проектите ще укрепят коридорите за солидарност между ЕС и Украйна, създадени с цел улесняване на износа и вноса на Украйна.
През първото тримесечие на годината строителството в ЕС нараства с 2,3 на сто в сравнение с последното тримесечие на 2022 г. Това се случва въпреки спада от 1,9 на сто между март и февруари 2023 г., но е приблизително на същото ниво на активност през двете години. Отчетеният ръст се дължи главно на изоставането на проекти, подписани преди посочения период и ранното реализиране на големи инвестиционни планове на ЕС.
Властите в страната въвеждат изискване на покривите на всички нови сгради, които не са предназначени за жилищни нужди, да бъдат разположени фотоволтаични слънчеви панели.
В България през април 2023 г. е отчетено понижение на обема на строителството с 1 на сто спрямо предходния месец. На годишна основа (спрямо април 2022 г.) строителството на сгради в ЕС е намаляло с 0,1 на сто, а в еврозоната се е увеличило с 0,2 на сто.