АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Докато през 2000 година декар земеделска земя у нас е струвал средно 137 лева, то през миналата сумата вече е надхвърляла 1300 лева. Станимирова подчерта, че цената е различна в отделните райони на страната. Най-висока е в Североизточния регион, в Добруджа, където вече достига близо 2000 лева за декар. Най-скромни са цените в Югозападния и в Южен централен район.
Тригодишната програма завърши успешно със залесяването на нови 330 борови фиданки от доброволци от компанията. Проектът на стойност 12 хил. лв. има за цел почистването и залесяването на 10 дка от местността.
Те са на стойност над 126 млн. лева и ще бъдат отворени за бизнеса през 2024 г. По думите му едната грантова схема е насочена към интермодалните оператори и е на стойност 34,5 млн. лева, предвидени за изграждане на нови и развитие на съществуващите интермодални терминали в страната.
Бблизо 40% от тях са нови предложения за включване в списъка на недвижимите културни ценности след първия етап на Териториалната програма на Националния институт за недвижимо културно наследство.
Посочени бяха като успешни примери банките за развитие на Полша, Румъния, Литва и Малта. Според нея ще се търси онзи модел на насърчителна институция, който отговаря в най-голяма степен на нуждите и особеностите на националната ни икономика, чиято цел е създаване на висока добавена стойност.
Обемът на активно търгуваните офисни площи клас A&B остава стабилен. Проектите в строеж през 2023 г. са предимно за собствено ползване или с вече наети площи. Делът на незаетите съществуващи офисни площи клас A&B се увеличава. Офертните наемни нива остават стабилни, с леко увеличение в някои райони.
Общо 12 зони ще бъдат определени като възможни за развитието на вятърната енергия, от които на първия етап 6 ще приемат проекти с хоризонт за развитие до 2030 г.
Най-предпочитаните досега райони на Велико Търново, Елена и Габрово са останали на четвърто място. През тази година за първи път има ръст на нощувките в Северозападния регион – или селата около Враца, Монтана, също и в Ловешкия район.
На територията на 16-те икономически центъра живее близо 3/4 от населението на страната и се концентрират над 80% от стопанската активност в България. Икономическите центрове формират голяма част от регионалната карта, като траекторията на тяхното развитие е определяща за икономиката на страната.
Защото става дума за икономическата трансформация на въглищните райони, и в частност за съдбата на хилядите работещи в тях. Начинът по който се адресира на този етап бъдещето на работниците търпи сериозни критики.