АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Това налага да се търси отговор на 3 въпроса: Кризата в икономиката, причинена от COVID-19, нещо необичайно ли е?, Колко е силна кризата в съпоставка с други подобни? и Какви мерки са необходими като допълнение на приетите вече правителствени от началото на пандемията?
Най-ниските температури у нас през август ще бъдат между 13 и 18 градуса, а най-високите - между 38 и 43 градуса. Това съобщи за БТА Марияна Попова - синоптик в отдела "Метеорологични прогнози" в Националния институт по метеорология и хидрология /НИМХ/.
Индексът на института Ifo, базиран на месечно проучване сред около 9 хиляди компании и определящ нивото на бизнес климата в Германия, се понижи през юли до 100,8 пункта от 101,7 пункта през юни, докато осредните прогнози на финансовите пазари бяха за повишение към 102.1 пункта.
Икономическата катастрофа, която се разрази в Ливан през последните две години, показва как корупцията и лошото управление могат да се окажат по-опустошителни от войната и бе определена от Световната банка като една от най-тежките кризи в света от средата на 19-и век.
По време на пандемията служителите бяха лоялни към работодателите, търсейки сигурност в непредсказуемото развитие на кризата. Сега обаче все повече компании отварят замразени с месеци позиции и все повече служители са склонни към промяна на работното си място.
Ако преди ковид кризата обзаведен апартамент с 2 спални можеше да се наеме при наем между 700 лв. и 800 лв., то сега цената за месечен наем е между 500 лв. и 600 лв.
Испанският пазар на труда продължава да се възстановява от Covid кризата, предава кореспондентът на БНР. Според данните на испанското Министерството на труда през юни безработните са намалели с над 160 хиляди души , увеличавайки броя на заетите до 19,5 милиона.
Според новите прогнози БВП на Германия се очаква да нарасне с 3,3% през 2021 г., което е с 0,4 проценти пункта по-слабо спрямо предишната прогноза на института от март.
Европейската комисия набра 20 милиарда евро чрез десетгодишна облигация, дължима на 4 юли 2031 г., за финансиране на възстановяването на Европа от кризата с коронавируса и последиците от нея.
За 2021 г. се очаква БВП на еврозоната да нарасне с 4,6%, а през 2022 г. - с 4,7%. Предишните прогнози бяха за растеж от съответно 4% и 4,2 на сто. За 2023 г. се очаква забавяне на темпа до 2,1%, колкото бяха и мартенските прогнози.