АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Европейската комисия набра 20 милиарда евро чрез десетгодишна облигация, дължима на 4 юли 2031 г., за финансиране на възстановяването на Европа от кризата с коронавируса и последиците от нея.
За 2021 г. се очаква БВП на еврозоната да нарасне с 4,6%, а през 2022 г. - с 4,7%. Предишните прогнози бяха за растеж от съответно 4% и 4,2 на сто. За 2023 г. се очаква забавяне на темпа до 2,1%, колкото бяха и мартенските прогнози.
Има редица прилики между пазарите, но има и съществени разлики през последната година. Това, което обаче обединява информацията сред всички е, че тенденциите са повлияни от кризата Covid-19.
Неселскостопанските работни места нараснаха през май с 559 000 хиляди, докато осредните прогнози на финансовите пазари бяха за по-силен растеж с около 650 хиляди.
Ново проучване на общественото мнение на Парламента показва, че подкрепата за ЕС остава висока въпреки пандемията, но повече от половината европейци усещат или очакват негативно въздействие от кризата върху личните си доходи.
Само през последните три тримесечия (от четвъртото на 2020 г. до второто на тази година) разходите за преодоляване на кризата възлизат на почти €140 млрд., от които една трета е свързана с новия локдаун заради втората вълна на коронавируса.
Koмпaниятa oтчитa зaгyбa пpeди дaнъци в paзмep нa 815 милиoнa eвpo или 989 милиoнa дoлapa. Bъпpeĸи тoвa oт нeйнoтo pъoвoдcтвo пocoчвaт, чe възcтaнoвявaнeтo нa индycтpиятa oт нaй-тeжĸaтa ĸpизa в иcтopиятa ѝ e зaпoчнaлo.
Министърът на икономиката отбеляза, че само от началото на 2021 г. по Закона за насърчаване на инвестициите са сертифицирани 14 проекта в размер на 800 млн. лв., които ще създадат нови 1400 нови работни места, а от началото на кризата тези проекти са на стойност 1.8 млрд. лв.
Безработните са 201 686, колкото бяха и преди извънредното положение. Нивото на безработица е около 6,5%. Близо 300 000 души намериха нова работа през пандемията. Още толкова запазиха работните си места по мярката 60/40. Платените средства по нея са 1, 148 млрд. лв.
Нарастващите цени на петрола подкрепят руската икономика, но като цяло Москва добива по-малко петрол, отколкото може, което засяга редица сектори, свързани с петролното производство, каза източникът на Ройтерс, визирайки низходящо ревизираните икономически прогнози.