АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
През юли САС беше изправена пред две седмици стачка на пилотите, която причини загуби от 9 до 12 милиона долара на ден. Протестът беше насочен срещу искането на ръководството да бъдат понижени заплатите в рамките на плана за преструктуриране и срещу решението да не се наемат отново пилотите, съкратени по време на пандемията.
Преобразуването се реализира чрез вливане на „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД и на „БДЖ-Товарни превози“ ЕООД в „Холдинг Български държавни железници“ ЕАД и неговото преименуване. През февруари бе представено бъдещото преструктуриране.
Данните се отнасят за юни 2021 - юни 2022 г., сочи доклад на дружеството за управление на активи "Дженъс Хендерсън" (Janus Henderson). Това се случва за първи път от началото на тези проучвания преди осем години (2014-2015 г.).
Лимитът на нов държавен дълг се вдига от 7,3 млрд. на около 10 млрд. лева с актуализацията на бюджета. Това съобщи вицепремиерът и министър на финансите Асен Василев на брифинг след експертния коалиционен съвет, свързан с актуализацията на бюджета.
Намираме се в ранен етап на глобален паричен катаклизъм, причинен основно от увеличение на публичните разходи и държавните дългове. Пандемията ускори устрема към катастрофата, който стана още по-видим от набъбналата инфлация и недостига на стоки.
Към 31 декември 2011 г. общо дълговете на държавните болници са били 264 млн. лв., а десет години по-късно увеличението на дълговете е 130 процента, посочи министър Сербезова, цитрана от БТА.
Големият дефицит означава, че се харчат много повече пари отколкото държавата събира. В период на огромна инфлация, правителството изземва парите от хората и бизнеса, в бюджета има извънредни приходи, но те не са достатъчни, а трябва да вземат допълнителни дългове, за да си изпълнят предизборните си ангажименти.
Според изчисленията на Николай Василев дефицитът ще достигне 8% и ще трябва да забравим за еврозоната за поколения напред, а децата ни ще плащат дългове. По думите му, с готвения бюджет правителството „ще раздава пари на калпак, но не с чували, а със самосвали“, а приходите не могат да покрият разходите.
Правителствени заеми са отговорни за над половината от увеличението в размер от 28 трилиона долара, но и частните дългове между нефинансови институции и домакинства са ударили нови висоти. Развитите страни и Китай са взели 90 процента от новия дълг, като са се възползвали от ниските лихви.
През миналата година Г-20 и Парижкият клуб на официалните кредитори стартираха Обща рамка за третиране на дълговете, за да преструктурират неустойчивите дългови ситуации и продължителния недостиг на финансиране в държави, отговарящи на изискванията на DSSI.