АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Повишението спрямо предходната година е с 0,5%, но за последните пет години администрацията се е увеличила с 8%. Още по-интересна е съпоставката с броя на населението.
Делът на населението, което не може да си я позволи се е увеличил в повече от половината държави – членки на ЕС, а от 2019 г. насам в 11 страни се е нараснал и процентът на работещите, които нямат средства за лятна ваканция.
Населението на България е намаляло със 77 600 души през 2021 година, до близо 6,839 млн. души на 1 януари 2022 г., според данните на Евростат.
Това означава, че енергийните разходи са достигнали най-високата си стойност за всички времена от 9,7% от общите среденогодишни разходи на глава от населението от 19 000 евро.
Области, в които и двете държави имат много общо са нивото на инфлация, бюджетният дефицит (планиран между 4 и 4,5% и за двете държави), географската близост до войната в Украйна и съотношението на бежанци към населението – което е около 3% от населението на Естония и около 1,3% от това на България (30 000 бежанци в Естония и около 100 000 в България) според данните на ОИСР.
През 2021 г. БВП на човек от населението, измерен в стандарт на покупателната способност (СПС), е в границите от 55 на сто в България до 277 на сто в Люксембург спрямо неговата средна величина в ЕС-27.
Принос за това имат увеличението на доходите на населението, атрактивните условия за жилищно финансиране и ниските лихвени проценти, заедно с повишеното търсене от страна на потребителите, които желаят да направят дългосрочна, сигурна и устойчива във времето инвестиция.
В допълнение към австрийския пакет с антиинфлационни мерки Виена стартира допълнителна програма за енергийна помощ на населението в австрийската столица.
Целта на мерките е да се облекчат финансово широки кръгове от населението и да се помогне на хората с ниски доходи възможно най-ефикасно и без бюрокрация. Пакетът включва еднократни помощи и дълбоки структурни реформи.
Трябва да се подпомагат уязвимите групи от населението, вместо да предоставят повсеместна подкрепа, повече от половината от правителствата на анкетираните 134 държави съобщиха, че са въвели субсидии или данъчни облекчения, за да смекчат удара от рязкото покачване на цените.