АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Слабото вътрешно потребление, отслабващо търсене в чужбина на германска продукция и по-високи лихвени проценти вероятно са тласнали надолу икономиката на Германия през лятото. Това посочва в месечния си доклад германската централна банка Бундесбанк (Bundesbank), цитиран от ДПА.
Според проучването средностатистическият работещ, който живее на квартира в Атина, трябва да изразходва 55,9 процента от месечните си доходи, за да си плаща наема, докато през 2018 г. за този разход са отивали 42,4 процента.
Целта е създаването на по-устойчиви модели на производство и потребление, повишаване производителността на ресурсите и свързаността в икономиката, отпадъците започват да се разглеждат като ресурс, материалите се задържат максимално дълго в производството, рециклира се с високо качество, произвеждат се по-качествени суровини и стоки, намалява зависимостта на икономиката на страната от вноса на суровини.
Основната причина за огромният ръст е нуждата от по-високи доходи за издръжка у нас. Заплатите в чужбина растат в пъти за разлика от слабите темпове на тези у нас.
Европейската енергийна сигурност продължи да се подобрява значително през юли с високите газови запаси, солидните хидробаланси, гъвкавите френски ядрени мощности и продължаващото намалено потребление на енергия.
Потреблението на повечето основни хранителни продукти средно на лице от домакинство намалява през Q2 на 2023 г. в сравнение със същото тримесечие на 2022 година. Най-голямо е намалението в потреблението на хляб и тестени изделия - от 18.9 на 17.7 кг и на кисело мляко - от 7.4 на 6.8 кг.
На тримесечна основа икономиката на азиатския гигант е нараснала с едва 0,8 на сто за периода от април до юни. Причините за това се крият във вялото потребление, намиращия се в криза сектор на недвижимите имоти и призрака на дефлацията.
Междувременно реалният доход на домакинствата на човек от населението е нараснал с 0,5 на сто през първото тримесечие на 2023 г. след спад от 0,4 на сто през четвъртото тримесечие на 2022 г.
Общото потребление на храни се очаква да нарасне с 1,3 процента годишно до 2032 г., което показва увеличение на дела на селскостопанските стоки, използвани като храна.
Шест страни – Хърватия, Чехия, Гърция, Малта, Португалия и Испания – не прилагат данък върху минималната заплата , а в Латвия и Холандия средният данък върху личните доходи е много малък.