АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
България е една от малкото държави членки на ЕС, която още през 2011 г. въведе мерки за ограничаване потреблението на тънки пластмасови торбички.
Някои страни водят с много при намаляване на употребата им, а други изостават. Какви са стимулите?
Според новите правила, които бяха приети от посланиците на ЕС, страните членки ще трябва да въведат такси за полиетиленовите торбички в магазините, или да намерят други начини да намалят използването им.
Озеленяване на дъски, жив плет от саксии от полиетиленови бутилки или столчета от еднократни палети – полетът на фантазията няма граници, когато става въпрос за идеи за оползотворяване на отпадъците.
Пристрастеността на хората към пластмасовите торбички убива дивата природа, но новите правила ще намалят употребата й с 80% в следващите 5 години.
Държавите от ЕС ще трябва да намалят потреблението на най-често използваните и най-замърсяващи околната среда пластмасови торбички с 80 процента до 2019 година, съгласно промени, приети днес от Европейския парламент на първо четене, съобщи българската пресслужба на ЕП.
Най-опасните пластмаси и някои видове пластмасови торбички трябва да бъдат забранени от 2020 г. Това е част от стратегията на Европейския съюз за намаляване на пластмасовите отпадъци в околната среда, се казва в резолюция, гласувана и приета от ЕП.
Потреблението на найлонови торбички за пазаруване в ЕС през 2010 г. се оценява на 98,6 млрд. броя, което означава, че всеки гражданин на ЕС използва средно 198 такива торбички на година.
През ноември започнаха първите проверки за наличие на полимерни торбички, за които се дължи продуктова такса. Постъпилите суми по наложени санкции са 267 488 лева.
„За Земята” подкрепя икономическите и законодателни мерки, които ограничават употребата на полиетиленови торбички за еднократна употреба. За да бъдат те максимално ефективни, трябва да се направят следните стъпки.