АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
Анализаторите очакват активността на пазара да спадне поради повишаването на лихвите и поскъпването на кредитите. Прогнозата е, че банките ще станат по-внимателни и ще завишат изискванията си към клиентите и проектите, които финансират.
Понижението на цените на основните зърнени стоки на световните борсови пазари продължава. В САЩ цената ФОБ на хлебната пшеница падна с още 4 долара до 259 долара за тон, а тази във Франция отстъпва с 4 евро до 239 евро/тон. Украйна котира пшеницата без промяна на старата цена от 260 долара за тон, а също се отнася и за Русия - 265 долара за тон.
Американските работодатели са добавили сериозните 253 000 работни места през април, което свидетелства за изненадващо силен трудов пазар въпреки повишаването на лихвите, хронично високата инфлация и банковата криза, която може да отслаби икономиката, съобщиха световните агенции.
Кравето сирене поевтинява с 0,6 на сто и се търгува по 11,28 лева за килограм, а кашкавалът тип "Витоша" се купува с 1,8 на сто по-евтино - по 17,29 лева за килограм.
На Софийска стокова борса котировките за зърно са леко понижени в сравнение с тези от миналия месец. Цената "продава" на хлебна пшеница продължава да е на сравнително висока - от 620 до 730 лв./тон, купувачите обаче дават далеч по-малко - 400 лв./тон.
На едно заето лице се падат 47 224.4 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт (БВП), като всеки зает създава средно 29.2 лв. БВП за един отработен час. През 2022 г. брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает се увеличава реално с 2.2%, а на един отработен човекочас се увеличава реално с 2.2%.
Данните на ФАО показват, че зърнените храни през февруари са поевтинели маргинално с 0,1 на сто на месечна база, като пшеницата поскъпва, а оризът спада.
През януари средният лихвен процент по кредитите на бизнеса в размер до 1 млн. евро, договорени в левове, се увеличава с 0,11 пр. п. до 3,35 на сто, а по тези над 1 млн. евро – с 0,55 пр. п. до 3,61 на сто.
"Необходимо е повишаването на лихвените проценти да продължи, за да бъде ограничена инфлацията" се отбелязма в протоколите от заседанието от 31 януари и 1 февруари. На него УФР увеличи водещите си лихви до диапазона 4,50-4,75%.
Когато Хърватия влезе в еврозоната през лятото, повишиха ѝ кредитния рейтинг с една или с две стъпки. Това намали с 1 % лихвите по държавния дълг и доведе до спестявания. За България това биха били спестявания, с оглед на взиманите държавни дългове, от около 200-250 млн.лв.на година“, обясни Пеканов.