АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
В голямата си част внесената електроенергия е от Румъния. Той посочи, че за единайсетте месеца на 2023 г. целият търговски внос в България е 7,6 млн. мегаватчаса, а същевременно целият износ е 11 млн. мегаватчаса. "Тоест ние сме нетен износител", изтъкна зам.-министърът на енергетиката.
Спад от 109.58% имаме в салдото (износ-внос) на електроенергия за периода 1 януари 2024 г. - 7 януари 2024 г. спрямо 1 януари 2023 г. - 7 януари 2023 г. Това показват данните на ЕСО.
От 2019 г. Румъния се е превърнала в нетен вносител на електроенергия, а търговският баланс регистрира дефицит от 735,8 милиона евро в този сектор в периода 2019-2021 г.
Резултатите от проучването идентифицират значителен контраст в потреблението на енергия между сгради в силно урбанизирани райони в София и тези в предградията. Сградите с високо енергийно потребление принадлежат на зоните, където са разположени и вече са застроени търговски, промишлени и спортни сгради.
Газопроводът оперира с капацитет 3 млрд. кубични метра в година, като осигурява около половината от нуждите на България за вътрешно потребление и дава възможност за пренос на газ до други държави в региона.
За четири години ПАТЕЦ „Академик Ломоносов“ е произвела близо 722 милиона киловатчаса електроенергия. Такова количество е достатъчно да удовлетвори нуждите на Чукотка за повече от година.
Групите, допринесли за годишното намаление на вноса, са „минерали, горива, електроенергия” с 6 процентни пункта, „строителни материали и метали” с 1,8 процентни пункта, „текстил и обувки” с 0,8 процентни пункта и др. Групата „машини, оборудване и резервни части” има положително влияние с 3.3 процентни пункта.
Това става на фона на прогнозите за повишаване на използването на въглища в Индия (с 8 на сто) и в Китай (с 5 на сто) поради нарастващото търсене на електроенергия в тези страни в условията на слабото й производство от водноелектрическите централи, посочва МАЕ.
Понастоящем слабото търсене от чужбина е основната спирачка за промишлеността, а към него се добавят и все още ограниченото частно потребление и по-високите финансови разходи, които възпират инвестициите.
Най-ниски нива на фактическо индивидуално потребление на глава от населението са регистрирани в България (31 на сто под средното за ЕС), Унгария (29 на сто под), Хърватия и Латвия (и двете с 24 на сто под) и Словакия (23 на сто под).