АБОНАМЕНТ ЗА НОВИНИ [X]
БВП да е 205,8 млрд. лева, ръст от 3,2%. Средногодишната инфлация е заложена да е 4,8%, като се очаква инфлацията в края на 2024 г. да падне до 3%. Дефицит 3% на касова основа и 2,9% на начислена основа. Държавният дълг - 23,8%, общо приходи от 77,6 млрд. лева и общо разходи от 83,8 млрд. лева.
Набран е седемгодишния дълг на премия от общо около 150 базисни пункта. Това е 1.5% над стандартното и е по-евтино отколкото последната емисия, която България направ с премия над 2,25% по-висока и също доста по-евтино от Унгария и Румъния, които са ни директни конкуренти, където премиите стигат до 3,3%.
В края на август 2023 г. краткосрочните задължения са близо 7,339 млрд. евро (17 на сто от брутния дълг - 7,7 на сто от БВП) и се понижават с 678,7 млн. евро (8,5 на сто) спрямо август 2022 г. Дългосрочните задължения възлизат на 35,7 млрд. евро (83 на сто от брутния дълг, 37,4 на сто от БВП), като се повишават с близо 2,1 млрд. евро (6,2 на сто) спрямо края на август 2022 г.
В края на второто тримесечие на 2023 г. съотношението на брутния държавен дълг към брутния вътрешен продукт (БВП) в ЕС е намалял от 83,4 на сто през първото тримесечие до 83,1 на сто, отчита Евростат. В еврозоната спадът съответно е до 90,3 на сто спрямо 90,7 на сто.
Изграждането на такъв мост се планира от десетилетия, но компанията, създадена за надзор на строителството, бе закрита през 2013 г. като част от усилията за свиване на държавните разходи в момент, когато Италия се бореше да овладее нарастващия си държавен дълг по време на продължителна рецесия.
Към края на първото тримесечие на годината съотношението на дълга на сектор "Държавно управление" към брутния вътрешен продукт (БВП) на страната е възлизал на 22,5 процента, като само Естония е имала по-нисък дълг.
"Икономист" представя оценките си в своеобразен "икономически петобой", в който награждава със златен, сребърен или бронзов медал страните според представянето им във всяка от петте дисциплини: търсене, дълг, демография, декарбонизация, "разкачване" от авторитарните икономики.
Това заяви директорът на отдела за фискални въпроси в Международния валутен фонд Витор Гаспар. Той представи октомврийския доклад "Фискално наблюдение" (Fiscal Monitor) по време на Годишната среща на Световната банка и МВФ.
Прогнозираното увеличаване на дефицита през септември се дължи на планирани значителни по размер плащания в месеца - лихвени плащания по държавния дълг (над 0,3 млрд. лв.), изплатена държавна помощ по схема „Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействиe на руската агресия срещу Украйна“ и други плащания към селскостопанските производители (близо 0,3 млрд. лв.).
Той е с 965,3 млн.евро (2,3 процента) повече в сравнение с края на юли 2022 г. В края на юли краткосрочните задължения са 7,199 млрд. евро (16,7 процента от брутния дълг, 7,5 процента от БВП) като на годишна база се понижават с 1,294 млрд. евро (15,2 процента).